Те страдат най-много от невъзможността да осъществяват комуникация с чуващите, а се иска много малко, за да се разбираме с тях, казва Райна Томова – зам.председателката на Съюза на глухите
Автор: Интервю на Диана Славчева
На 30 септември отбелязахме Международния ден на глухите, който остана встрани от общественото внимание, съвпадайки с няколко други международно чествани дни като този на мира, на сърцето, на първата помощ. За проблемите на хората с увреден слух, разговаряме със зам.председателката на Съюза на глухите в България Райна Томова. Тя вече близо 20 години е член на Изпълнителното бюро на ЦС на СГБ и до ден днешен продължава да отдава сили, енергия и творчество в организационната, масовата и културната дейност на съюза. В Съюза на глухите в България има регистрирани близо 9000 души с увреждания на слуха, без да се броят слуховоувредените деца, които учат в специализираните училища в София, Пловдив, Търговище и Мъглиж и тези в ресурсните центрове и масовите училища. По данни от СГБ, в районните му организации в Бургас членуват 356 души със слухови проблеми, в Ямбол – 305 души, а в териториалното звено в Сливен – 69 души
- Г-жо Томова, с какви проблеми най-често се сблъскват тези ощетени от съдбата хора? - На първо място това е проблемът, че чуващите не знаят как да комуникират с тези, които не чуват. Все пак поради гласността, която даваме, доста хора се интересуват от жестомимичния език и желаят да го научат. Нещата са много прости: достатъчно е чуващият човек да говори по-бавно и с ясна артикулация и тази комуникация ще може да се осъществи. Ако все пак глухият човек не го разбира, трябва просто чуващият да прояви търпение и да напише това, което иска да му каже. Що се отнася до тези, които тежко чуват, на тях не е нужно да се вика, а само да се говори малко по-високо. Много сме благодарни, когато един чуващ човек разбере, че не чуваме и има желание да ни бъде полезен. Но по-често ни обиждат грубо и пренебрежително, когато помолим някого да ни говори по-бавно или да ни напише това, което иска да ни каже. Наличието на указателни надписи и писмена информация на видни места много улеснява нечуващите, като например надписите на спирките в новите трамваи и метрото на София и др.
- Какви са най-честите причини за възникване на глухотата? - Преди всичко това са някои от лекарствата, които жените взимат по време на бременност; злоупотреба с тютюневи изделия и алкохол; шумът над 60-100 децибела; генни аномалии в семейството; различни болести като силна простуда с висока температура, менингитът; скарлатината; заушката; шарката и не на последно място стресът, сред който се живеем. Самата глухота може да бъде наследствена – у нас вече имаме и трето поколение наследена глухота; както и придобита – тя не се наследява, но понякога природата си прави шеги и хвърля в ужас здрави родители, които нямат генни аномалии – като им се ражда глухо дете. Никой не е застрахован…
- Може ли да се каже, че броят на хората с нарушено слухово възприятие у нас нараства? - Да, определено може да се твърди това. Причината за нарастването на числеността на българските граждани с увреден слух се коренят в нарушената екология, влошените условия за здравословен живот, неудачите в здравеопазването, високите децибели и стресът. Освен цитираната по-горе статистика за регистрираните слуховоувредени хора, има и такива, по-късно оглушали или тежко чуващи, които се срамуват да афишират глухотата си. Тук нямам предвид настъпващата старческа глухота.
- С какво може да се похвали Съюзът на глухите в България по отношение облекчаване живота на своите членове? - Съвсем наскоро в класификацията на професиите в България бе включена длъжността „Преводач на и от жестомимичен език”. В момента сме в процес на изготвяне на държавните образователни изисквания за тази професия и съответната обучителна програма за нея. Възможността да бъдат назначавани на щатни длъжности специалисти като жестомимични преводачи в различни инстанции значително ще облекчи проблема с комуникацията на нечуващите хора.
- Достатъчно ли е това, което прави държавата за хората с увреждания? Ето, за пети пореден път на 14 октомври ще се чества „Ден на кариерата за хора с увреждания”? - Точна статистика за това колко са хората с увреждания у нас няма дори на национално ниво. Може би те са повече от 800 000 души. Въпросите, отнасящи се до тях са застъпени в над 46 законови и подзаконови нормативни документи. За огромно съжаление в момента съществуващата нормативна уредба обаче има най-вече пожелателен характер и няма институция или орган, който да успява реално да контролира нейното прилагане. Тая уредба е очевидно вече е много остаряла и не винаги приложима. Сега мнозинството от хората с увреждания, включително и глухите, са изолирани от живота на обществото и са лишени от реални възможности да реализират своите основни, социални, политически, икономически и човешки права.
