Античното ветрило на Бургас

Наскоро излезе от печат изследването на археолога Мартин Гюзелев „Западният понт между Емине и Босфора през първото хилядолетие пр. Хр.“, издадена по проект „ДА България” и със спомоществователството на инж. Апостол Димитров и д-р Любомир Багдасаров. От 2005 г. авторът е завеждащ отдел „Археология” в Регионалния исторически музей-Бургас. Монографията актуализира неговата докторска дисертация и в нея са разгледани основните моменти в политическото, икономическото и културното развитие на елините и траките в региона. Авторът предостави специално за читателите на в. „Десант” правото да публикуваме откъси от неговата творба.

Тетрадрахма на Одесос от с. Рудник


„В Бургаската низина се очертават няколко зони с населени места, разположени ветрилообразно около Бургас. Първата – ограничена от северозапад от Айтоска Стара планина, включва бреговете на Поморийското и Атанасовското езеро. В района ва Каблешково П. Балабанов предполага съществуването на две селища, разположени на широка площ. В подкрепа на неговото предположение стоят наскоро откритите следи от живот южно от града. Монети на Месамбрия от втората половина на ІV и на ІІІ-ІІ в. пр. Хр. са открити и в с. Рудник. От района на с. Брястовец са известни находки, които П. Балабанов свързва с три селища от средата на І хил. Пр. Хр. От селото е позната също така и колективна находка от месамбрийски монети, датирани в ІІІ-ІІ в. пр. Хр. От близкото с. Изворище произхожда една тасоска амфора.

Фрагмент от червенофигурен кратер, открит в м. „Кантона“


Най-важният археологически обект в района е култовият комплекс при с. Банево, разположено около минерален извор (Aquae calidae). При съвременния каптаж на извора са открити археологически материали от различни епохи, като най-ранните са отнесени от П. Княшкина към бронзовата епоха. Монетите показват, че светилището (вероятно Нимфеон) е било почитано както от жителите на близките елински полиси, така и от траките. Монетите са от V в. пр. Хр. вече принадлежат на Месамбрия, Севтополис, Кабиле, както и на по-далечни западнопонтийски градове и полиси от континентална и островна Елада.
В м. «Манастир тепе» - на около 400 м североизточно от минералния извор, се намира тракийски укрепен култов
комплекс.
Според П. Княшкина той бил пряко свързан с изворите. Светилището е разположено на ниско скалисто плато с площ 2500 кв. м., обкръжено от източната и западната страна със стръмни склонове... Откритите материали – главно амфори, амфорни печати и монетите, датират култовата сграда в периода края на ІV – края на ІІ в. пр. Хр.
Между Атанасовското езеро и Поморийския полуостров са локалиризани следи от селищен живот, но археологически изследвания не са били провеждани. Античен пласт е регистриран над праисторическа селищна могила, северозападно от бургаския кв. Изгрев, както и в района на самия квартал, където К. Господинов идентифицира селище с долна граница на съществуване ІV в. пр. Хр. То е определено от Ив. Карайотов като «селище с търговски характер».
Друго малко селище П. Балабанов и К. Господинов поставят в района на кв. Зорница – датирано през ІV-ІІІ в. пр. Хр. Поради близостта на откритите материали може да се предположи, че те произхождат от селище с некропол с долна граница на съществуване ІV в. пр. Хр.
Югоизточно от бургаския кв. Сарафово е локализирано «селище от елинистическата и римската епоха и съответно северно и западно от него, античен пласт над селищна могила и античен пласт с площ 3000-4000 кв. м». Северно от него е открита яма, която Ив. Карайотов определя като ритуална. Тя съдържа фрагменти керамика от ранножелядната епоха.

Червенофигурен кратер, намерен при разкопките в бургаския квартал Победа


Сигурно е, че регистрираните селищни единици нямат функциите на навигационни ориентири и вероятно не са били с пристанищен характер. За тях няма никаква периплусова информация.
В околностите на Поморие са засвидетелствани материали от античната епоха, но е твърде възможно да е имало открити тракийски селища, предвид плодородните и богато напоявани земи. За това има данни в м.Герена – днешна малка мочурлива низина, която се ограничава от изток, север и запад с ниски, полегати склонове и е отворена към малък залив, отделен от Поморийския с нос Кротирион.
В посочената местност при изкопни работи е открит културен пласт на малко селище. Според Т. Стоянов, то е обитавано още от ІХ-VІІІ в. пр. Хр., както подсказвали откритите фрагменти от местна керамика, докато присъствието на ранни източногръцки амфори говорело за наличието на търговски контакти с елините далеч преди първите исторически сведения за създаването на Анхиало... Друг обособен район може да се търси в плодородната низина, обкръжена от югозапад от Айтоската планина... Северно от с. Мъглен е открита керамика, поставена от Ив. Карайотов в бронзовата и ранножелязната епоха, както и такава, която П. Балабанов отнася към по-късно време. В Айтоско са регистрирани керамични фрагменти и надгробни могили. С района са свързани монетните находки от Мъглен, Айтос, Съдиево, Трояново и Братово, датирани от ІV до І в. пр. Хр.; намерени са дръжка от брондово огледало от Чучарка от края на VІ в. пр. Хр. и електронов кизикен от Камено, датиран в V в. пр. Хр.
Следи от обитаване са открити покрай цялото Бургаско езеро. На северния му бряг, в бургаския квартал Долно Езерово П. Балабанов локализира селище от елинистическата епоха, гробове и амфорни струпвания. Антически лекит (античен съд за благовонни масла, б.р.) с мрежест орнамент произлиза от индустриалната зона на Бургас. На южния бряг културен пласт и фрагмент от антически червенофигурен кратер от ІV в. пр. Хр. регистрира Ив. Карайотов в м. Капчето, където има извор...

Местно ойнохое от червена глина, находка от с. Черни връх


Ядрото на Бургаските езера представлява триъгълна суша, заключена между южния бряг на Бургаското езеро и северния бряг на Мандренското езеро. На хълма Шилото е локализиран археологически обект, който поради ред причини никога не е бил предмет на системни археологически проучвания. Открити са следи от обитаване през ранножелязната, класическата елинистическата и римската епоха. Оттук произлиза колективна находка на 120 сребърни аполонийски драхми, отсечени от 50 лицеви печата, събрани в съд от сива глина. Монетите датират в първата четвърт на ІV в. пр. Хр. и – според Ив. Карайотов, са били заровени във връзка с походите на Филип ІІ в Тракия или с локален сблъсък, при който светилището на връх Шилото е било нападнато с цел грабеж...
Селище и останки от укрепена сграда, интерпретирана като тюрзис (тракийско укрепление, обикновено царска резиденция, б.р.), се намират на северния бряг на Мандренското езеро, на 500 м. От разклона за с. Черни връх по пътя Бургас-Средец. По-голямата част от заеманата от тях площ днес лежи на дъното на езерото, следствие на съвременното изкуствено повишаване на водния му обем...».


В категории: История