Пак бити хора в Айтос, пак няма задържани

Автор: Мария Василева

Не знам, какво още трябва да се случи в Айтос, за да се размърда най-сетне полицията тук. Следващият път някой ще отнесе куршум в главата и пак няма да има виновни, а случаят вероятно ще бъде покрит, както си му е редът! Гневните думи са на двама мъже, станали жертва на жесток побой, нанесен от група самозабравили се охранители. Николай Георгиев на 34 години и 35-годишният Живко Богданов са пострадали на 13 септември т.г. Три дни по-късно те се обърнаха към редакцията на вестник „Десант“, за да дадат гласност на случая. Но първо подадоха жалби в прокуратурата, тъй като вече не вярват на местното РПУ. Историята им е отразена в бюлетина на МВР като „хулиганско спречкване“, а като виновни за инцидента са посочени двамата помлени.


Конфликтът между приятелите на Васил Казаков и служителите на „Аркус“ не е от вчера. В града се говори, че между двете групи тепърва предстои разчистване на сметки. Само преди месец пред наш репортер Георги Янев обвини Христо (вляво на снимката), че се занимава с рекет и палежи. Ще го съдя за тези му думи, закани се от своя страна Христо. В средата е Живко със счупените ребра



Всички грозни изстъплания в този град стават около денонощен клуб „Астел“, на площада, точно срещу сградата на общината, добавя 26-годишният Васил Казаков, който също присъства на разговора. Преди месец той ни разказа, как на 16 май т.г. шефът на охранителната фирма „Аркус“ Георги Янев го наръгал с нож в задните части без причина и пред повече от сто души сватбари и, как после в полицията скрили кървавия екшън. Докато той напразно очаква органите на реда да си свършат работата, хора от обкръжението на Янев пък размазали приятелите му Живко и Николай. За назидание. И за отмъщение, че Васил отказва да си оттегли жалбата. „Ще има жега – така ми каза Жоро Янев преди месец-два. И жегата започна“, обяснява младият мъж.  
„Не виждам, какво още могат да ми направят“, взима думата Николай и бавно сваля тъмните си очила, които го скриват. Гледката на обезобразеното му лице е стряскаща. От медицинския протокол, подписан от съдебен лекар става ясно, че мъжът е със счупена лицева кост в лявата част на главата, разпрани устни, на които има 3-сантиметров шев, кръвонасядания около очите, спукан череп.

Охранител на фирма „Аркус“ докарал Николай до това състояние. След първия удар не помня нищо, но свидетели твърдят, че Джъмбо ме е ритал в лицето, докато съм бил в безсъзнание, казва пострадалият


Живко е със счупени ребра и травми по главата. И двамата са със средно телесни повреди, което обаче не е отразено в полицейската преписка. До момента никой не ги е викал да дават показания, няма и разпити на свидетели.
„Беше около 3,00 часа след полунощ. С мен в „Астел“ бяха жена ми, Николай и приятелката му. Тъкмо щяхме да си ходим, жена ми се надигна да извика сервитьорката. Направи крачка към пътеката и се сблъска неволно с един от охранителите на Георги Янев – Станислав Андонов с прякор Джъмбо. Лицето му се изкриви от ярост и той я удари. Скочих да я защитя, но не можах да стигна до тях. Усетих удар в главата отзад, който ме повали. Братът на Джъмбо – Красимир Андонов и още един започнаха да ме млатят. Изобщо не знаех, че са били зад гърба ми. След няколко секунди до мен беше проснат и Николай“, спомня си Живко.
Николай пък само успял да се надигне от масата, когато точен юмрук на един от биячите го повалил на земята. При падането си, главата му се ударила в ръба на съседна маса и той припаднал. Докато бил в безсъзнание, Станислав, Красимир и още няколко души го ритали в главата, гърдите и лицето.
„Мислих, че са го убили, защото той не шаваше. Жените пищяха, викаха за помощ. В заведението имаше около 30-тина души, които направиха кръг около биячите, за да не го отнесат и те. Никой не посмя да се намеси, беше нещо страшно. Такава агресия не може да бъде оправдана с нищо“, разказва Христо Димитров - единственият свидетел, готов да даде показания в случай, че някой му ги поиска. Той бил с друга компания и пристигнал в бара малко преди боя. На влизане забелязал, че пред входната врата е паркирана полицейска автопатрулка. Това не го впечатлило обаче, защото по време на нощните смени униформените често се отбивали в заведението.  
Не мога да кажа, дали са били ченгетата вътре през цялото време или някой ги е повикал, но те се намесиха чак, когато Живко и Николай вече бяха станали на пихтия, добавя Христо. „Единият огледа обстановката и попита – някой да е видял какво стана? А зад гърба му надничаха Станислав и Красимир и хвърляха заканителни погледи към хората. Никой не се обади. Тогава аз посочих виновните. С огромна неохота полицаите ги поканиха на разговор в участъка, но хората на Янев заявиха пред всички, че в патрулната кола нямат намерение да се качват и ще отидат до полицията пеша. Бяхме втрещени, не знаехме какво става. Линейка откара Живко и дошлия в съзнание Николай в болницата, а техните нападатели излязоха спокойно навън с полицаите. На сутринта вече бяха на свобода и се хвалиха из града как са разказали играта на двамата приятели на Васко“, спомня си още Христов.
На следващия ден, на 14 септември, Живко бил уведомен по телефона от служител на РПУ-Айтос, че му е съставен акт за дребно хулиганство. После същият служител му предложил, за да няма отежняване на ситуацията, двамата с Николай да „драснат“ по няколко реда в управлението, какво се е случило през злощастната нощ и всичко да приключи като дребен акт на „спречкване“.
Като видели накъде отиват нещата, пострадалите си наели адвокат, който ги посъветвал да подадат сигнал до Районна прокуратура-Айтос. По двете жалби са образувани преписки с номера 1003 и 1004 от 16.09.2009г. „Имаме горчивия опит с Васил, разследването по неговия случай зацикли, наложи се да прехвърлят дознанието на РПУ-Руен, тъй като айтоската полиция отказа да работи по него. Очакваме, че и с Николай и Живко ще стане нещо подобно, затова ще пратим копия на сигнала и до Областна дирекция на МВР“, казва адвокат Димо Гочев. Той недоумява, защо полицаите не са извършили оглед на помещението още същата нощ, не са взели свидетелски показания на място, не са съставили списък на клиентите, видели мелето, нито пък са образували досъдебно производство, каквато е задължителната процедура при подобни групови сбивания с наранявания.
И този път опитите ни да разговаряме с началника на полицейското поделение Михаил Луков удариха на камък. През август го потърсихме за коментар по случая с наръгания Васил Казаков, скрит от медиите. Бяхме отпратени с мотив, че има следствена тайна. В сряда (16 август), през целия ден шефът бил на изпити в Бургас, обясниха ни дежурните в управлението. До редакционното приключване на тази статия, на мобилния телефон на Луков никой не отговаряше. Поради тази причина не успяхме да го попитаме, той наясно ли е, кой всъщност разпалва уличната война в Айтос и, защо подчинените му не правят нищо, за да я спрат, преди тя да е взела човешки жертви.


В категории: Разследвания