Създателят на модерния европейски Бургас


Създателят на модерния европейски Бургас
Днес в Бракаловата къща е настанен Етнографския музей. От догодина тя е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта
26 Април 2018, Четвъртък


И през трите си кметски мандата Димитър Бракалов работи за просперирането и благоустрояването на морския град




На 27 април от 16,00 ч., бургаските етнографи ще поставят началото на една дългообмисляна идея за изучаване историята на Бракаловата къща до ноември 1981 г, когато в нея официално е открита етнографската експозиция на РИМ-Бургас. (Повече подробности можете да научите ТУК)
Използваме повода, за да припомним кой е Димитър Бракалов. Задълбоченото изследване, което споделяме с нашите читатели е предоставено от Цоня Дражева - дългогодишен директор на музея, която днес не е между живите. 



В историята на Бургас едно от имената, които трябва да се изпишат със златни букви, е името на Димитър Бракалов.Истински възрожденец, активен деятел на борбата за българска православна независимост и строител на просперитета на новия Бургас.

Димитър Бракалов е роден на 10. 01. 1840 г. в Калофер. Израснал в една напредничава среда, той отрано се насочва към активно участие в модернизирането на българския стопански и обществен живот. Завършва висше юридическо образование във френското католическо училище в квартала БЕБЕК- Цариград.

Перфектно владее франски, английски, турски и гръцки, а по-късно научава и руски. По време на пребиваването си в Цариград между 1858-1867 г. той участва активно в борбата на цариградската българска колония за независима църква и българска просвета.

Член е на настоятелството на Българското общинско народно читалище в Цариград, подпомага Драган Цанков при издаване на в. “България”, а по-късно и Петко Р. Славейков при издаването на в. “Гайда”. Това са първите вестоносци на българския печат и играят важна роля за формирането на българското национално съзнание.

През 1867 г. Бракалов се установява в Бургас. Тук той става арендатор на два чифлика на познатите му от Цариград Халил Паша и хаджи Бекир. Те се намират в с.Атанаскьой (днешния к-с”Изгрев”) и в с. Трояново, Бургаско. По-късно закупува още чифлици в целия Бургаски регион, с обща обработваема площ от около 10 000 дка. В тях той отглежда предимно жито, което изнася през Бургаското пристанище за Цариград.

Бракалов пръв усеща големите възможности и перспективи на Бургаското пристанище за развитието на българското стопанство и започва да организира сам житната търговия. Разбира се, трябвало да преодолее голямата съпротива и нелоялни действия на бургаските гръцки търговци. Но с присъщата си за балканджия упоритост, той създава мащабно търговско земеделие, което обхваща не само Черноморското крайбрежие, но и други отдалечени райони в Старозагорско. С това Бракалов  допринася за бързото нарастване на активността на Бургаското пристанище и неговата известност на европейските пазари.

В едно негово писмо до известния търговец в Цариград Христо Тъпчилещов, той му съобщава, че през 1869 г. след вършитбата е натоварил на корабите 20 000 кали жито.

В своите стопанства Бракалов въвежда нови форми на труд – наема постоянни работници до 100 души, а през активния сезон осигурява работа на повече от 400 души от целия регион. В същото време той е радетел за технически нововъведения в земеделието, като е първият българин, купил жътварска машина от Англия, а по-късно и вършачка.

В неговите стопанства също за първи път се отглеждат нови земеделски култури за нашите земи – картофи и слънчоглед.

Всичко това има изключително значение за по-нататъшното стопанско развитие на Бургас след Освобождението и благодарение на създадените от него и сподвижниците му условия, по-късно тук се изграждат най-големите български мелници, маслобойни, спиртоварни и др.

Бракалов е един от създателите на българската община в Бургас преди Освобождението. От 1868 г. заедно с Яни Русалиев, Койчо Райков, Никола Камбуров, Стефан Жечков, Иван хаджи Димитров и Сава хаджи Дачев започват борба с гръцките фанариоти в Бургас за създаване на самостоятелна българска църква и училище.

Борбата им се увенчава с успех на втория ден на Великден 1869 г. ,когато е обявено създаването на българския храм “Св. Св. Кирил и Методий” и едноименното българско училище.

Твърде малко знаем за участието на Бракалов в национално-освободителното движение. Само от малкото запазени негови писма става ясно, че той е поддържал постоянна връзка с някои дейци на Добродетелната дружина и Букурещката емигрантска организация. Вероятно това е било добре известно на турската власт и затова в първите месеци след започването на Руско-турската война, Бракалов е заточен в Диарбекир.

Завръща се в Бургас в края на 1878 г. и отново застава на предна линия в борбата за изграждането на българската икономика и държавност. Заема различни длъжности в управлението: околийски началник, окръжен председател, депутат, три пъти кмет на Бургас. Известен е със своята благотворителност: раздавал чиновническата си заплата на бедните, а като адвокат често ги защитавал безплатно.

За първи път е избран за кмет на Бургас през 1884-1885 г. При поемане на мандата си, той се обръща към общинските съветници с думите: “...Сега ,господа, като оставам не малко доволен от честта, която ми отдадохте, като ме предпочетохте да бъда кмет на Бургас и да взема юздите на градското управление, заявявам ви искрено и братски, че аз по никой начин не приемам да бъда кмет, ако всинца въодушевени един от друг, не ся съгласим да работим съгласно за подобрението на градът ни, без никакви страсти и задни мисли и така можем да удовлетворим правата на гражданите ни, които са имали добрината да ни упълномощят да защитаваме техните права, чест и имоти...”

За дейността на Бракалов като кмет през първия му мандат няма много сведения. Затова пък вторият мандат, започнал на 10.04.1895 г. и продължил до 8.09.1897 г., е най-резултатният кметски мандат дотогава.

В този период започва градоустройствено изменение, което придава на Бургас облика на модерен европейски град. Тази политика на общинската власт продължава и в създаването на специални служби за почистване на града и строг санитарен контрол.

Обявен е търг за изграждане на водоснабдителна система на града. Отделен е терен за построяване на нова Второкласна болница (на мястото на старата окръжна болница). Започва се и проектирането на Морски бани до строящото се ново пристанище. Изменението на градоустройствения план е свързано и със създаване на площад пред българската църква и училище, наречен също “Св. Св.Кирил и Методий”.

Започва и набирането на средства за построяването на нова църква, тъй като старата вече била твърде малка и мизерна за катедрален храм на българите в града. Една стара мечта на Бракалов се сбъднала.

При изборите на 8.09.1897 г. Бракалов отново е избран за кмет и мандатът му продължава до края на 1898 г. И през този период негова основна грижа е благоустрояването на града, изграждане на резервоари за водоснабдяване от т.нар. Баш бунар (днешните Минерални бани).

Особено внимание кметът обръща на развитието на градската медицинска служба и създаването на възможности за назначаване на повече лекари за преодоляване на епидемиите и голямата смъртност при бедното население на града и околностите.

С третия си кметски мандат Бракалов се разделя силно разочарован от нечестните политикантски борби на бургаските политици и общински съветници.

По този повод той изпраща следната телеграма на Н.В. княз Фердинад I, свързана с подготовката на предстоящите избори в началото на 1899 г: “... За да се избегне стеснението на свободата и изнасилването на закона и да не се събори толкава полезното градиво, което е неуморна деятелонст, общинското управление със съдействието на градския съвет съгради по благоустройството, напредъка и процъфтяването на града, моля да не се разтурва временно Общинския съвет, защото ще се настанят други хора в общинското управление с единствената цел да уреждат злоупотребления и фалшификации, а да се чака до нови избори, докато изтече мандата на избраните общински съветници...”

Димитър Бракалов умира на 63 г. на 18.12.1903 г. За съжаление не оставя преки наследници, а имотите му са разпродадени от племенниците му. За щастие превратностите на съдбата спасяват неговия дом. Известната Бракалова къща (днес Етнографски музей) е обявена за паметник на културата, а в нея на първия етаж е пресъздадена гостната стая в оригиналния й вид от края на ХIХ век.

Поставеният на централно място портрет на големия възрожденец и строител на новия Бургас ни напомня, че най-добрият паметник за всеки общественик и политик е съграденото за хората.

На 18 декември 2002 г. Бургаската гражданска камара учредява награда на името на Димитър Бракалов. Призът се връчва на личности с принос за развитието на Бургас в областта на духовната и предприемаческата сфера. Статуетката е изработена от скулптура Радостин Дамасков и се връчва в храма "Св. Св. Кирил и Методий” на 11 май – празника на светите братя първоапостоли.
Цоня Дражева, 2009 г.





В категории: Новини , История , Българските родове

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки