Думи...

Автор: Веселин Максимов

Присъщо е на всеки, новодошъл на власт у нас, веднага да забравя откъде идва и моментално да започне жалки опити да пише най-новата история българска. Първо падна петолъчката в София, после един вицепремиер с прякор Бъки Бомбата взриви мавзолея на една комунистическа мумия, стоял десетилетия  в центъра на столичен град с претенции за европейски.
В Пловдив, друг мечтател, този път кмет от синята боя, се прочу с идеята да взриви паметника на съветския войник с ботушите, наметалото и „Шпагин”- а. Подобен монумент  има и в центъра на Бургас. (Слава Богу, тук на никой не е хрумнало да иска неговото събаряне, явно морския бриз добре охлажда главите на всяка нова власт).
Предишният премиер имаше глупостта да се изправи пред народа и да рече „Надяваме, че нас кризата ще ни подмине”, а една от министърките му роди гениалната идея охълцани от глад пенсионери да бъдат изпращани на курорт на море през зимата.
Сега, когато дойде времето нео- и свръхлиберално, новият министър-председател, в типичния си екшън стил, показва че няма намерение дори да прави опити да промени традицията всеки новодошъл на държавното кормило да се самопровъзгласява за „Начало, край, всьо и вся”. След размахването на показалец и дадените указания на журналистите къде, кога и какво да питат, Бойко Борисов съвсем недвусмислено се обяви за промяна на речника. Всеки ден броят на думите от българския език, които използват неговите министри, намалява все повече и повече.
Първо той се скара на своя съратник и шеф на вътрешните работи Цветан Цветанов, защото използва думата „ще”. Премиерът побеснял от обещанията на силовия министър и веднага свика верни журналисти, за да обяви „...днес разпоредих на вътрешния министър повече думичката „ще" в бъдеще време в интервюта да не се употребява. Ако ние ЩЕ арестуваме коли на наркодилъри, просто се вбесявам. Когато имаме арестувани, ще ги показваме”. Последното „ще” в изречението, обаче, Борисов не успя да избегне. Защото такива са правилата на говорене в родния му език. Колкото и да смята, че не му изнасят на имиджа.
Но, истински паметна беше забраната, която измисли на следващия ден. Притеснен от мрачните прогнози на финансовия министър Симеон Дянков, неговият началник забрани който и да било от кабинета да казва „замразяване” (на заплати и пенсии) и „спиране” (на помощи). Явно, разчитайки, че със запрещението на някои думи, събитията, които те обозначават, няма да се случат. Или ще станат, но, понеже е забранено да се говори за тях, все едно, никой няма да им обърне внимание.
Поздравления, г-н премиер! Това не ви ли намирисва на лафа на един Гьобелс, министър на пропагандата при Хитлер „Една лъжа, повторена няколко пъти, се превръща в истина”. В българския случай, най-спокойно можете да го формулирате „”Едно нещо, за което е забранено да се говори, не е факт”.
„Ясното говорене”, което много българи (кой знае защо) харесват без да му обръщат особено внимание, чувайки го от устата на мъжествения Бойко, в повечето случаи показва притеснителни неща. От безцелно глаголстване, през съвсем напразна логорея, та и до чиста липса на знания.
"За мен не е важно дали ще съм 4 години премиер. Може да съм 3 месеца, но искам тези, които са гласували да знаят, че всички обещания, които съм дал, до едно съм си ги изпълнил".
ОК, де, ами как за три месеца, който и да било, може да изпълни не няколко, а всичките си обещания, дадени на избирателите?
Безспорен хит в предизборната лексика на премиера беше и култовото изказване пред български имигранти в Америка: "И вие, милион и половина, дето избегахте... Материалът, дето се явява на избори или от който можем да избираме като кадри, никак не е голям. Лесно е да се каже: "На тебе разчитаме". Ако така ще разчитаме, значи след 1 година ще се издъня и аз... Това е основата на населението в момента – 1 милион цигани, 700-800 хиляди турци, 2 милиона и половина пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ."
Политически некоректната глупост в този момент беше замазана нескопосано от люти клетви срещу журналистите, които извадили от контекста думите Бойкови и ги представили превратно.
Обикновените хора, които пускат бюлетините, отровени от досегашните мазни приказки на управляващите от тройната коалиция, наистина харесват конкретни послания. И ги приемат, засега, в зависимост от умствения си багаж, къде с възхита, къде с усмивка. Дано, обаче, все някога обърнат внимание, че зад мъжкарските лафове и тупането в гърдите, досега не се е видяло нищо сериозно.
Както е тръгнал да забранява думи и изрази, министър-председателят направо да издаде заповед за пълна редукция на праавописния и правоговорен речник на българския език. Напълно от него да отпаднат, например, словосъчетанията „липса на конкретна програма”, „политическа чистка”, „неподготвени кадри”, „реклама вместо работа” и „въздух под налягане”.
От речника на чуждите думи в нашия език пък, със закон да бъдат въведени за задължителна употреба поне по три пъти на ден „пи ар”, „телевизионно шоу”, „извънреден брифинг” и „мачо мен”.
Изглежда, любим почин е на герберите да се занимават с изразните средства на езика. Както и с неговата лексика. Ако помните, преди година, пък, бургаският кмет забрани подопечната му администрация да използва думите „не знам” и „не мога”. Паметната плоча за това стои вляво на големите стълби, веднага след пропуска на Общинска администрация. А на гражданите беше забранено да използват „молба” в обръщението си до чиновниците. Вместо това, се използва „Искане”.
Не е лошо, че засега общинарите правят големи усилия да изпълняват всички искания на своите работодатели – избирателите. Остава и баш шефът им да стегне своите хора от кабинета да се поозорят.
И...без номера, ей, хора!