Чий проблем са новините на турски език

Автор: Лъчезар Лисицов

Проблем ли са с днешна дата новините на турски език по държавната телевизия, наречена БНТ? След като те са факт вече близо 10 години, изведнъж темата стана актуална. Премиерът Бойко Борисов, предложи въпроса за обществено обсъждане и естествено предварително, обяви, че е против турските новини. Бойко умее да се харесва на масите. След това хвърли топката за разискване.  
Коментари  излязоха, и то от мастити журналисти като Георги Папакочев, Бистра Узунова , Андрей Андреев от Дойче Веле, също Веселина Седларска от Новинар. Прави впечатление, обаче, че много от анализаторите нямат нищо против новините на турски и дори се подиграват на тези, които повдигнаха въпроса. Папакочев изтъква факта, че по времето на дивия комунизъм БКП толерирало издаването на вестник на турски език - „Йени ъшък” („Нова светлина”). А сега ние, във времената на интеграция, за десетминутни новини (всъщност 15-минутни) сме били тръгнали да правим проблем. Друг аргумент е, че било по-добре етническите турци да слушат български вести на турски, отколкото да бъдат облъчвани само от турски станции. А това, че Турция не излъчва новини на български по турската държавна телевизия не било пример, от който трябва да се учим. Турция не била достатъчно демократична държава, с която можем да се сравняваме. Затова трябвало да бъдем по-толерантни.
Прави са колегите, но пропускат някои факти. На първо място, причината да започнат да се излъчват новини на турски език по БНТ беше чисто и просто, за да се угоди на една партия, която не е свършила нищо полезно нито за България като държава, нито за малцинствата, които уж трябва да защитава, въпреки че имаше достатъчно лостове за въздействие. ДПС участва близо десет години в управлението на страната и присъства 20 години в българския парламент, но единственото, с което се асоциира, са далаверите на министрите и общинските му феодали по места, както и с наглостта на Ахмед Доган. Реформите, които етническата партия извърши, се заключават в създаването на министерства-паразити, чиято единствена цел се оказа източването на държавни средства.
„Човешкият материал“ на ДПС представлява в основата си доносници на бившите комунистически тайни служби, голяма част от които вероятно са и двойни агенти. Новините на турски език, освен, че са провокация към българското население и отчитане на точки за пред етническия електорат, са, обаче, и основание за още по-големи претенции. Анализаторите, неглижиращи новините на турски език, пропускат и факта, че Турция е  огромна и агресивна държава с твърде нестабилна демокрация и мощни ислямски партии.  Същата тази държава редовно си позволява да се намесва грубо във вътрешните работи на България като допуска провеждането на фалшиви български избори на своя територия (за радост на троянския си кон ДПС), излъчва радио и телевизионни сигнали, заглушаващи родните и залива пазара ни с контрабанден внос.
У нас турският етнос е между 9 и 10 %. В резултат на лошата политика на повечето ни правителства голяма част от интелигентното българско население напусна страната (смята се, че са около 1 милион за последните 20 години). За сметка на това тенденцията е турското малцинство да се увеличава, но не защото живее качествено, а по простата причина, че то, в голямата си част, манталитетно е застинало в началото на 20 век в мизерия и духовна нищета. За жалост, вместо да има стремеж към интегрирането му, партията на Доган действа в обратна посока – на обособяване и еманципиране на много от турските бастиони (в Кърджали, Търговищко, Шуменско, Силистренско, Разградско, Бургаско) от българската държава. Този процес протичаше гладко докато ДПС бе в държавната власт през последните осем години, а за мащабите му все още е трудно да си дадем сметка.
На фона на тези тревожни факти управляващите ни политици позволиха и продължават да толерират новините на турски език по държавната телевизия. Забележете, тук не става въпрос за някакъв частен телевизионен канал, а за българската държавна телевизия!
Турция е коварна имперска страна. Наскоро тя отбеляза 50 години откакто е подала молба за членство в Европейския съюз. Ако държавниците й наистина искаха страната им да стане част от Общността, те отдавна щяха да са направили необходимото за това. И едва ли щяха да нахлуят в Кипър, както и да поддържат конфликта със западната си евросъседка Гърция. Не бива да се заблуждаваме, че ЕС и претенциите на Турция да стане част от него ще ни спасят от стратегическото турско проникване. Южната ни съседка работи бавно и неумолимо за болните си имперски интереси у нас. Днес троянските коне от ДПС си искат новините на турски език, а след пет години никой не знае какво още ще си пожелаят? А след десет, петнайсет или трийсет? Ако продължаваме да играем по свирката на южната ни съседка, няма да разберем кога ¼ от страната ни ще се е превърнала в турска провинция. Това са тенденции, които все още можем да обърнем, в името на бъдещето на нас и нашите деца.
Не бива да бъркаме толерантността с потъпкването на българските интереси. И тук не става въпрос за някаква псевдопатриотарщина (както обичат да се изразяват някои). България би имала полза от тясното сътрудничество с много цивилизовани и близки в културно отношение държави, с които може да си позволи дори и някои крайности, подобни на тази с новините на чужд език. Но даваме ли си сметка колко е опасна заигравката с една съседна ислямска страна, която на всичко отгоре е символ на ориенталщината, чалгата и непризнатите геноциди, и която като капак си има и партия у нас?
В този смисъл по-логично е да си позволим да излъчваме новини на румънска, гръцка или македонска (ако щете) реч. Но и на това нямаме право, защото съгласно чл. 3 на Конституцията официален език е българският, единствено и само.
А интеграцията на турския етнос преминава не през новините на турски, които са една провокация, водеща до озлобление и неприязън, а през разследване далаверите на душманите на това малцинство, поставено в пълна зависимост и оставено в крайна бедност от феодалната етническа партия, наречена Движение за права и свободи. И ако днес в смесените райони отношенията между българи и турци продължават да бъдат цивилизовани, то не се знае след едно-две десетилетия какво ще ни е докарало движението на дръндарския шмекер Ахмед Демир Доган, сеещ страх и омраза сред уплашените си роби по села и паланки. Впрочем там, където ДПС държи местната власт, нищо не се е променило след парламентарния вот.


В категории: Коментари