Юбилей на скуката и мухъла


Юбилей на скуката и мухъла
Какво ли се кани да изпее джаззвездата ни Васил Петров на концерт в памет на Майкъл Джексън?
29 Август 2009, Събота


Поредното издание на Созополската „Аполония“ ще покаже премиери на недописани книги, стари филми, концерт в памет на Майкъл Джексън и  джаста праста оркестър



Автор: Диана Славчева

Организаторите на двадесет и петите поредни Празници на изкуствата „Аполония“, които ще се проведат от 29 август до 6 септември в Созопол, са се напънали да подготвят богата и разнообразна програма за юбилея на фестивала. Но въпросът не е само да се напълни  афиша. Повечето от заплануваните прояви са вече изтъркани от употреба и втръснали на публиката. Такъв е например концертът „Стефан Димитров на 60 Тоника“. Същите само преди месец звучаха на концерт в Бургас. Тоника също направи голям рецитал в областния център. На созополската публика откровено са дошли до гуша и Gravity Co, и Триото китари на Иван Лечев, Цветан Недялков и Веско Койчев, и „Булгара“, и други стари муцуни.
Отново няма да ни подмине и фотоизложба на Иво Хаджимишев. И тъй като без него не минава почти нито една „Аполония“, тази година организаторите дори ще му връчат статуетка на Аполон Токсофорос за „изключителното му присъствие в българската култура“ (разбирай на созополския фестивал). Ще речете, ама има предвидени много премиери в програмата. Да, премиери на 2-3 мастити издателства – вездесъщото „Жанет 45“ се явява тази година с цели 3 нови заглавия, в които ни представят сборник с избрани стари текстове от водената от Митко Новков в продължение на девет години седмична рубрика за телевизионна критика във в. Култура, поредната стихосбирка на „фаталната“ Мирела Иванова и поетична книга с вече издавани и някои непубликувани стихове на Миглена Николчина, в която се преплитат „гласове на древни поети, амазонки, мъртви рейнджъри, небесни светила и призоваващи влюбени“.  Издателство „Алтера“ също промотира три нови заглавия, но издателство „Сиела“  обира всички точки с цели четири книжни промоции. По отколешна традиция естествено една от тях е на наследничката на „осъдената душа“ Димитър Димов – Теодора Димова. И тъй като за тази „Аполония“ маститата авторка не е сколасала да напише новия си роман до края, изявата му е кръстена „Предпремиера“, което ще рече в случая, че в Созопол ще бъдат представени само негови части. ИК „В. Траянов“ участва скромно с две премиери. И толкова. А в България има стотици издателства, бълващи непрекъснато нови издания, които обаче никога не са стигали до сцените на „Аполония“. И вероятно няма и да стигнат, ако се съди по поредната тазгодишна камерна сбирка на „отбрани“ просветители. Покрай тях се промъкват и няколко вече прашасали по книжните лавици заглавия като „Тайните досиета на царя“ на журналистката от часовете Алексения Димитрова и третия том на „Строители на съвременна България“, появил се по книжарниците още през май месец.

"Националният отбор", селектиран от Стефан Вълдобрев, може да замести цялата "Аполония"



В концертната програма изумление предизвиква забърканият от Стефан Вълдобрев, барабар с „Националния отбор“, тюрлюгювеч от „балкански ритми, цигански мотиви, циркови маршове, джаз импровизации, латино теми и класически прелюдии“. Какви юнаци влизат в така прокламирания тим, засега остава тайна, но един такъв концерт, който, както се вижда, напълно изчерпва всички жанрове и стилове на музикалното изкуство, може да замести цялата концертна „Аполония“. Несъмнено най-трогателната проява ще бъде концертът в памет на Майкъл Джексън (лека му пръст, стига най-сетне да го погребат!). Е, в този концерт няма да вземат участие Марая Кери, Лайънъл Ричи, нито пък Стиви Уондър, както по време на церемонията по поклонението на Краля на рока, но непретенциозната публика в созополския Амфитеатър едва ли ще придиря толкова и навярно ще остане очарована от изпълненията на още един от честите гости на форума джазмена Васил Петров (Просто не мога да си представя джаковия хит Billie Jean в негово изпълнение, но знае ли човек – неведоми са възможностите василови!). За да има все пак някакъв американски привкус и автентичност в тази нелепа проява, на сцената ще извиси глас и Йоланда Грейвс – никому неизвестна американка, но все пак made in USA.
 Традиционно на созополските сцени се отчита с участие и българската кинематография. Странно защо обаче филм, чиято премиера се състоя още в началото на май в столичния Дом на киното (визираме „Братът на охлюва“), сега отново се поднася в менюто на фестивала като съвсем прясно блюдо. Още по-втрещяващо е присъствието в афиша на документалния филм „Марго и приятели“, появил се на бял свят още през миналата 2008 г., както и на титулувания като първи български омнибус филм „15“, който също от миналата година шества по филмфестовете из света. Но в случая трябва да отчетем, че продуцентите му от  АГИТПРОП грабнаха през м.г. статуетката на Аполон Токсофорос за българска продуцентска компания с трайно присъствие на европейския филмов екран. Присъствието й е толкова трайно, че просто без нея явно не може да мине нито едно културно мероприятие. Нови изглежда са единствено документалния филм за Иван Киров „Да се спасиш в спомена“ и документално-музикалната лента за витруозния акордеонист с циганински произход Мартин Любенов – „Jazzta Prasta“. Впрочем посетителите на „Аполония“ ще имат възможност лично да се насладят два дена по-късно на концерта на самите ромски музиканти от оркестъра на филмовия герой с едноименното заглавие „Jazzta Prasta orchestra”. Защо обаче организаторите са изписали разговорния български израз „Джаста праста“ с латински букви, при което се получава нещо, което не значи нищо на нито един език, служещ си с латиницата, поставя поредната енигма пред разумния аполонец.


Мартин Любенов от „Jazzta Prasta“ с режисьора на едноименния филм за него любимецът на артсредите Андрей Слабаков в джаста праста настроение

За черешка на тортата в последния от юбилейните дни  е предвидена напълно безсмислена дискусия в художествената галерия „за променящото се общество, за дисиденти и управници, за граждански протести и репресии, за идеали, страсти и заблуди, за разпада на властта на комунистическата партия, за появата и борбите на новата демократична политическа опозиция. За разочарованията и надеждите. За чудото САМИЗДАТ“ с участието дежурните Михаил Неделчев, Александър Кьосев и Панайот Денев. Какъв е смисълът от подобно чесане на езици за неща с отминала историческа стойност и отдавня завяхнала актуалност ще се попита драгият читател? Отговорът е: няма смисъл. Защото като цяло смисълът на „Аполонията“ отдавна се състои в това една постоянна кохорта от културтрегери да се събират всяка година в кръчмите край морето по време на прелестното тукашно циганско лято, споделяйки по бохемски неизчерпаемото ядене и пиене, що се лее край брега. Познайте дали им е до други празници, още по-малкото до изкуство. Може би най-точният апотеоз на това присъствие тук е анонсът към представянето на 13-я брой на списание „Вино и власт“: „Иначе - брой като брой!... След джулай морнинг винаги идва джулай вторник! Изборите идват и си отиват, само изборът на хубаво вино трябва да се тренира всеки ден! Избягвайте чалгата. Ето как...“ И ще бъде така, докато се намират все още спонсори с немъчени пари - държавни фирми като БДЖ, министерството на Вежди Рашидов, Столична община, такива с излишни суми за изпиране или просто глупави новобогаташи, подмамени от идеята, че извършват някакво върховно меценатство в името на музите. Всеки юбилей е и време за равносметка. Време е и в Созопол да си направят извода дали има смисъл от трошенето на пари за кухи културни дейности, организирани единствено с цел да се отчете мероприятие и да се напием за спомен от него. 


В категории: Коментари

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки