Шейховете се върнаха с гръм и трясък, биха Хасково, паднаха от Равда, но получиха своята нова легитимация
Автор: Кристиян Колев, Росен Петров
"Нефтохимик 1986" победи Хасково с 6 на 0.След това падна драматично от Черноморец - Равда с 2 на 3.Това са резултати, които остават в статистиката. За други обаче първият мач е символ на друго - на възраждането на една легенда за зеления отбор, който в средата на 90-те години на миналия век мачкаше като танк противниците си и приковаваше по 20 хиляди зрители на стадион "Нефтохимик" по трибуните. Този отбор премина през 9-е кръга на ада и погребан. Но възкръсна в събота, 16 август, около 18 часа. Близо 3500 души бяха запълнили до откат трибуните на маломерния стадион в бургаския квартал „Долно Езерово", чието име никой не знае, но и на никой не му пука. Любопитното е, че името на стадиона е "Червено знаме". Важното е, че вълните на зеленото море ни заляха като в доброто старо време. Автомобили и микробуси бяха задръстили улиците около спортното съоръжение, местните жители цъкаха с език, а баби и дядовци се кръстеха от уплаха при вида хилядната зелена армия от фенове, която щурмува мирното им поселище.
Феновете са отново тук, по-нахъсани отвсякога, многобройни както винаги, свързани с бургаското родословно дърво на своя отбор. Дошли са, за да гледат първия мач на своя „Нефтохимик". Отборът, който сякаш с машина на времето върна събитията години назад, този път стартира първенството с финансите на строителната компания „Евробилдинг инж" и ентусиазирания президент Георги Танев, както и с подкрепата на кмета на Бургас Димитър Николов. Стартира след като бе пратен в отвъдното от предишните си стопани. Възкръсна, за да даде отново надежди на своите изтерзани привърженици. Ерата на Митко Събев с хвърлянето на стотици хиляди лева в кухи реклами и безпрецедентна некадърност в селекционирането вече е в миналото. Макар и с по-сромни възможности, отборът е жив - със зелените екипи и със старите майстори.
На централната трибуна няма ВИП зона, кметът и екипът му са се размесили с футболни плебеи, с журналистите, ветераните, жени, деца. И всички са усмихнати и щастливи, сякаш присъстват на свято футболно тайнство.
А на терена Теменлиев, Лефтеров, Ганчо Евтимов, Станимир Вълков, Ангелов, Станимир Димитров, Киселичков, Красимир Илиев, Антон Спасов, Митко Трендафилов, Миро Косев и малко по-късно взелите участие като резерви Благо Митрев, Георги Праматаров и Милен Георгиев, правят чудеса както едно време. Топката усеща любовта им и води до невероятни комбинации, спиращи дъха, отигравания и ... гол след гол. Като едно време. Като в славните години. Съперниците на "нафтата" усещат, че има нещо непривично в този мач и са стресирани. Още от коридорите, пред съблекалнята, играчите им гледат и не вярват на очите си.Толкова хора и такава атмосфера на мач от "В" групите сигурно не е имало досега в историята на българския футбол."Нефтохимик" обаче е нещо друго.
Този път жертвата е Хасково, преди години редовни "абонати" бяха Левски, Ботев, Славия, ЦСКА, Локомотив София, Черно море, Спартак Вн, Спартак Плевен, Пирин Благоевград, Сливен, Добруджа, Литекс, Шумен и кой ли още не.
И чудото се случва отново. Трендафилов, пак Трендафилов, Киселичков, Косев, Красимир Илиев и Милен Георгиев довеждат резултата до 6:0, а вратарят на гостите спасява поне още толкова голове във вратата си. "Шейховете" са като резбеснели зверове. Играят до последно, борят се, подават си, доставят естетическо удоволствие на публиката. Правят шоу! И получават обич.....истинската неподправена обич на зелените фенове. От пистата фен №1 на "нафтата" Димо Костадинов -Нефчо не спира да подкрепя и да приканва с микрофона публиката. Но няма нужда. Хората и без това са с достатъчно силен емоционален заряд.
След мача феновете пеят, прегръщат се, хвърлят във въздуха своите идоли, а те признават, че тази любов ги е допингирала до такава степен, че нито натрупаните годинки, нито излишните килограми при някои, нито трайните контузии при други са попречили да играят с цялото си сърце.
16 август 2009 година ще се помни като бургаския футболен Великден, когото зелената армия е чакала години наред. "Нефтохимик" е готов отново да пише история, в която мечтите се сбъдват на терена, а бургаски момчета карат цялата страна да произнася името им с уважение.
"Нефтохимик" Бургас. Ако сте забравили това име, да знаете, че амнезията ви е към своя край, защото „шейховете" се върнаха с гръм и трясък. Биха Хасково, паднаха от Равда. За феновете със зелени сърца обаче по-важното е друго - мечтата се завърна. В случая през тази година не важат дори резултатите от мачовете. Много по-важно е, че "Нефтохимик" получи своята нова легитимация и започва отново и на чисто да пише най-новата си история.
