Как бе отсечена главата на Господния Предтеча

Автор: Десислава Главева

На утрешния ден, (29 август), Църквата тържествено чества отсичане честната глава на светия славен Господен Пророк, Предтеча и Кръстител Иоан.
В древност, когато някой виден човек отивал на посещение в даден град или селище, пред него тичал вестоносец, който възвестявал за идването му. Оттам идва и думата „предтеча”, тоест „този, който отпреде тича”. Такъв вестител бил и Господният Предтеча, защото той бил удостоен с честта да укаже на света Кой именно е Христос, както и да Го кръсти. Освен това св. Иоан Кръстител кръщавал с покайно водно кръщение и самите иудеи, подготвяйки ги за бъдещото християнско кръщение със Свети Дух, след слизането Му на Деня Петдесетница. До Господния Предтеча се допитвали за съвет всякакви хора както от простолюдието, така и от аристокрацията. Отиващите да се кръщават при него изповядвали своите грехове и обещавали да променят живота си.
Когато хората го питали как да живеят той простичко отговарял: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото, Лука. 3:11. Много актуално биха звучали думите на Господния Предтеча и днес, защото съветите, които давал са меродавни и за нашето време. Например, когато при него отивали и митарите (тоест митничарите, които били на служба към римляните) и го питали какво да правят, за да опазят Божия Закон, получавали следният отговор: не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено, Лука. 3:13. Хубав съвет, от който могат да се възползват и съвременните митари/митничари, нали? Защото, както знаем, в това съсловие изкушението да се наруши  8-та Божия Заповед „Не кради” е особено голямо!
Господният Предтеча бил строг постник, водел чист и праведен живот и затова словото му било силно и действено, като на човек, сам спазващ Закона, който проповядва на другите. Тоест при него имало абсолютно покритие на думи и дела, за разлика от драматичното разминаване на думите и делата на нашите политици, например. Дори цар Ирод го слушал с удоволствие и много работи вършел от послушание към него, както ни разказва св. евангелист Марк в 6-тата глава на своето Евангелие.
Защо обаче Ирод, който иначе наистина харесвал проповедите на св. Иоан Кръстител накрая го обезглавил?

Предната част от главата на светия славен Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Иоан. След завземането на Константинопол от кръстоносците, главата е пренесена в северна Франция, в Амиен, където от 1206 г. се съхранява в катедралата Нотр Дам д’Амиен

Цар Ирод Антипа се развел със законната си жена и се оженил в нарушение на Мойсеевия закон за жената на своя брат Филип. Разбира се, подобно нарушение не можело да остане незабелязано, защото било скандално за времето си. Ирод е можел да се ожени за братовата си жена, само ако брат му е бил умрял и не е оставил наследник. Но Филип бил още жив и при това от брака си с Иродиада имал дъщеря, така че подобен брак бил истинско беззаконие. Затова и Ирод постоянно бивал изобличаван от св. Иоан. Много пъти Господният Кръстител му повтарял, че нарушава Закона с този съюз, но Ирод не пожелал да се разведе с Иродиада. От своя страна Иродиада пък страшно мразела светия Предтеча и се чудела как да се саморазправи с него, понеже застрашавал доброто й поменуване. Това обаче не било лесна работа, защото народът обичал св. Иоан, а както вече казахме, цар Ирод също много го уважавал.
Все пак дошъл моментът, в който Иродиада успяла да си отмъсти. Тя най-накрая убедила Ирод да затвори праведника в тъмница с надеждата да заглуши изобличенията му. Случило се така, че докато светецът бил в тъмницата, царят решил да отразнува рожденния си ден. На гощавката били поканени много негови велможи и приближени. После, разказва св. евангелист Марк, на тържеството дъщерята Иродиадина влезе, игра и угоди на Ирода и сътрапезниците му, Марк.6:22. Харесал се значи танцът на безсрамната девойка на пияните сластолюбци. Тогава замаян от алкохол и похот Царят каза на девойката: искай от мене, каквото щеш и ще ти дам. И закле й се: каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, - дори и половината си царство, Марк. 6:22-23.
Ееех, не само истината е във виного, както обичали да повтарят древните римляни! Под негово въздействие човек върши какви ли не неща, за които после може цял живот да се разкайва. Затова и премъдрият Соломон съветва като казва: Не гледай виното как се червенее, как пуща искри в чашата, как гладко се лее; отпосле то ще те ухапе като змия и ще жилне като аспида; очите ти ще гледат чужди жени, и сърцето ти ще заговори развратно, Прит. Сол. 23:31-33. Подобно нещо станало и с Ирод под влияние на алкохола. Когато Иродиадина излязла, за да попита майка си какво да иска, оная видяла сгоден за отмъщение момент и й казала да поиска главата на Иоана Кръстителя. Върнала се дъщерята при Царя и му казала, че иска тоз час на блюдо главата на праведника. И тук Ирод направил съдбовна грешка! Свети евангелист Марк продължава: Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да й откаже. И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му, Марк. 6:26-27. След което оръженосецът отиде, отсече му главата в тъмницата и я донесе на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я даде на майка си, 6:28. С това завършва разказът за смъртта на св. Иоан Предтеча.

Катедралата в Амиен, където се пази главата на св. Иоан Кръстител




Какво се случва обаче след това?
Това, което става нататък не го пише в Свещеното Писание, но е запазено в историята и Свещеното Предание. Иродиада взема главата на Господния Предтеча и от злоба избожда езика му с игла, за да го поругае за изобличенията, които е била принудена да понася толкова време. Сега тя тържествува, защото го няма вече омразния й враг, който със силните си слова заплашвал нейното добруване! Тялото на Предтечата пък е взето от учениците му, които го погребват тайно през нощта, а Иродиада, след като се уморила да излива злобата си, заровила главата на едно потайно място в двореца. Тя се страхувала, че ако зарови тялото заедно с главата, св. Иоан можел да възкръсне.

Съдбата на Ирод, Иродиада и Иродиадина
Бащата на първата Иродова жена цар Арета, за да отмъсти за безчестието с дъщеря му, тръгнал на война срещу Ирод и му нанесъл голямо поражение. След това и римският кесар го лишил от власт и богатство и го пратил на заточение заедно с Иродиада и дъщеря й. Първо били заточени в галския град Лион, а после в испанския град Илерда. Преди да умре в лишения и бедствия Ирод видял смъртта на Иродиадина, която танцувала на гощавката му. Веднъж през зимата тя тръгнала да преминава на другия бряг на река Сикорис, но докато вървяла ледът се пропукал и падайки във водата, тя потънала до шия. По Божие правосъдие ледът я стиснал така, че тялото й останало заклещено във водата, а главата стърчала над леда. И както някога играла с нозете си по земята, така и сега безпомощно се мятала, сякаш танцувайки, увличана от речното течение. Никой не можел да й помогне и тя останала така, докато острият лед не прерязал шията й. Трупът й останал под леда, а главата била занесена на Ирод и Иродиада както някога главата на Предтечата. След време пък страшна смърт сполетяла самия Ирод и прелюбодейната му жена.

Яде ли се червено на този ден
Много християни твърдят, че на този ден не се ядяло нищо червено. Ние мъничко ще ги поправим като кажем, че не се яде нищо, което има кръв, тоест месо или риба в памет на пролятата кръв на св. Иоан Кръстител. Затова и денят е постен. Древните свети отци пишат, че ако искаме правилно да почетем този празник да помним, че самият Предтеча е живял в безводна пустиня и сам не е вкусил месо през целия си живот. Той също така не е пил вино и сикер, следователно и ние трябва да се въздържаме от алкохол на този ден. Затова светите отци ни приканват в пост, молитва и целомъдрие да почетем паметта на Господния Предтеча, за да се сподобим с молитвеното му благословение. Разрешени са обаче олио и плодове, в това число домати и диня, затова на този ден по Устав постът никога не е строг.

В категории: Вяра