Този мост е изграден с част от 100-те хиляди евро, отпуснати по програма ФАР за развитие на туризма в странджанското село. Парите очевидно за хвърлени на вятъра или пък са потънали в Дяволската река, тъй като отвсякъде е видно, че съоръжението е напълно н
20 Август 2009, Четвъртък
Нелепа екопътека, криволичеща по асфалтирано шосе, е венецът на сътвореното за 100 000 евро по програма ФАР в странджанското село Ясна поляна. Проектът изумява и с цяла плеяда други недоразумения
Автор: Диана Славчева
Едно от най-модерните начинания в областта на туризма в последните години е изграждането на екопътеки. Това е един нов вид туристическа услуга, чиято цел е да популяризира района, където е изградена. Като маркентинтов продукт на туристическия пазар, екопътеките целят да предложат на презадоволените вече туристи нещо екзотично, уникално и атрактивно. Европейският съюз щедро отпуска средства за подобни екопроекти. Читалището в странджанското село Ясна поляна също решава да използва тази възможност и спретва един проект за екопътека, с който кандидатства за отпускане на средства по програма ФАР. Селото е известно с това, че в началото на 20 век последователи на Лев Николавич Толстой изграждат тук своя колония.
Проектът на читалището е одобрен и включен в Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция за 2005 година по „Грантовата схема за насърчаване на устойчивото развитие в района ва Странджа планина” и получава гръмкото название „Българската Ясна поляна – екология, фолклор, туризъм”.
В издадената по този повод дипляна са фиксирани неговите основни цели, а именно: „икономическо и социално развитие на района на Странджа планина и установяване на устойчиво българо-турско сътрудничество за опазване на природните ресурси и насърчаване на „зелен” туризъм; чрез изграждане на екопътека създаване на нов продукт за еко туризъм”.
Бенефициент на програмата е яснополянското читалище „Лев Николаевич Толстой 2004”, а като партньори в него са включени Община Приморско, Одринска асоциация на младите бизнесмени от Република Турция, фондация „Созопол” (Созопол), фондация „Белица 2004” (Белица), „ТУИ България” (Варна), „Елитур” (Несебър) и туристическата агеция „MTS Incoming BTS” (Слънчев бряг).
Средставата, които ФАР отпуска на така сформираната дружина са в размер на 100 279 евро. И се започва великото дело по харченето на тези пари. Срокът за усвояването им е от 30 ноември 2007 г. до 30 ноември 2008 г., като читалището упълномощава Фондация „Созопол” да се занимава с цялостното изпълнение на проекта, както и с изразходването и отчитането на средствата по неговата реализиция.
Въпреки че първоначално в него не е заложен ремонт на читалищната сграда, кметът на Ясна поляна Димитър Германов успява да убеди тогавашния директор на фондацията Митя Димитров, който пряко ръководи нещата, да направят ремонт на покрива. В интерес на истината, освен частичното пренареждане на керемидите, се пребоядисва и залата, в която е уредена музейната сбирка на Толстоистката колония. И макар че още преди раждането на идеята за този проект, още през 2003 г. по демонстрационен проект „Културен туризъм” на Министерство на културата и програма ПРООН на ООН в селото е изграден информационен център, със средствата от ФАР на същото място, в същата стая се прави нов
информационен
център.
„Прави” е прекалено силна дума за целта, всъщност е подменен наличният дотогава компютър, тъй като, както вече се досещате, е „морално остарял”. В случая, важното е да се отчете някаква дейност.
А дейността, която се вихри с хилядите евросредства, продължава да набира скорост. Следващият обект, който поглъща част от европарите, е „Голяма селска чешма”, която със средствата от еврофонда е нагиздена с нова облицовка. Отчетено е още едно мероприятие по изразходването на 100-те хиляди евро. От въпросната разкрасена чешма реално започва и прословутата екопътека. В нейна чест е изфабрикувана още една дипляна.
Няма да хабим място да се спираме на художественото оформление и печатните грешки в двете издадени с парите по проекта брошури, макар че при мащаба на отпуснатите средства, тяхната посредственост и лошо качество будят огромно недоумение. Та в тази от тях, назована претенциозно „Пътеводител”, четем, че: „ Екопътека „Ясна поляна” може да ви предложи истинско пътешествие в живописните дебри на Странджа планина. Разположена между река Ропотамо и Дяволска река, екопътеката е колкото закътана в прохладните гори и планински извивки, толкова и достъпна от близките автомобилни пътища. Което и време на годината да изберете, видяното ще ви изненада и по време на разхоката ще бъдете запленени от спиращите дъха природни гледки и втъканите в мястото исторически и културни” (тук не става ясно какво, защото редът внезапно свършва, като на другата страница започва нов текст).
Де да беше така! Първо, екопътеката не е „достъпна от близките автомобилни пътища” – тя просто върви по тях! Нещо, което е абсолютно недопустимо при изграждането на такива „зелени” алеи. Що за екотуризъм е краченето по асфалтирано шосе! По тази логика можем да накичим табели на всяко крайпътно дърво и да обявим, че сме изградили екопътека. В скоби ще кажем, че нацвъканите в конкретния случай табели с надпис „екопътека” не дават никаква информация за това накъде води този маршрут и какво може да се види по него.
Второ, видяното наистина ще ни изненада, но не и приятно. Защото вместо „спиращите дъха природни гледки” няма да видим нищо ново и интересно, освен най-обикновена гора край пътя и голи ливади с прегоряла от слънцето трева. Най-голямата атракция, която, ако има късмет, изуменият турист може да види, е стадо грухтящи диви прасета, спринтиращи заблудено из местността.
А що се отнася до „втъканите в мястото исторически и културни” незнам си какво, това е гробът на секретаря на „Кондоловата чета” – Паскал Иванов, загинал нелепо на това място, самозастрелвайки се случайно с последния куршум, останал в револвера на войводата, прибран от злополучния секретар след смъртта на Георги Кондолов.
Гробът на Паскал Иванов е ограден с дървена ограда и така оформеното заграждение е титулувано Лесопарк „Паскал Иванов”. С пари от проекта е попритегната въпросната ограда, което не пречи днес тя да е в окаян вид. Според информационната дипляна: „Тук можем да видим кипарис, липа, ела, бор, смърч, чинар, американски кедър, дъб и др.” Аз лично видях една гола ясна поляна, с няколко стари дървета около гроба на преображенеца.
Впрочем, в анекса към договора по проекта, който читалището сключва с Министерство на регионалното развитие и ... е заложено засаждането на нови 87 дървета от различни видове. По спомени на председателката на читалището Тодорка Илчева, са засадени всъщност само около двадесетина дръвчета. В действителност, това, което открихме като новозасадено, се оказа пръснати тук там неколцина мижави храстчета. Продължавайки по
набедената
екопътека
след недоразумението, наречено лесопарк, достигаме до „венеца на творението”, финансирано от Програма ФАР – дървения мост над реката, който би трябвало да ни изведе на „Толстоистката поляна” – крайният пункт на пътешествието ни по екопътеката. Тук всеки ентусиаст, подведен да търси силни усещания по екомаршрута в Ясна поляна, със сигурност ще си глътне езика и ще онемее пред това, на което ще стане свидетел.
Спор няма – смелчаците ще видят нещо уникално, а именно – мост към нищото. В края на въпросното екосъоръжение туристите, ако въобще ги има, се изправят пред нелепа дървена тараба, зад която се шири обрасла в люцерна ливада. Това представлява и знаменитата „Толстоистка поляна”, която от години е обработвана от арендатор. Както си му е редът, човекът си е заградил имотецът като грижовен стопанин и изобщо не му дреме, че това парче земя някога е било обработвано в течение на две години от толстоистите, които са се изхранвали от добитата оттук продукция.
Ето така, драги читателю, са се оползотворили цели 100 000 евро или 200 000 български лева. Че и не стигнали, на всичко отгоре, да се завърши останалата част от проекта, а именно облагородяването на местността „Аязмото”. За това ни светна председателката на читалището Тодорка Илчева: „На последния етап от изпълнението на проекта се предвиждаше, тъй като имаме един манастир на около два километра от селото (всъщност става дума за параклиса „Св. св. Константин и Елена”), да се доразшири направената там беседка и да се изградят евентуално и тоалетни.
Но в процеса на самото развитие на проекта, разбрах, че общината в Приморско не е спазила изискването част от средствата да бъдат предоставени от нея и просто това, което имахме предвид, остана недовършено. А ни се искаше и да закупим нови носии на фолклорната група – старите са над стогодишни, да направим озвучаване на салона в читалището и пр.”
Оказа се, че Община Приморско наистина не е превела исканите от нея 11 400 евро. Решението е взето от настоящата кметица на общината Лиляна Димова, след като в документите, които й представят от фондация „Созопол”, никъде не се вижда подписа на предишния общински кмет Димитър Димитров, по време на чието властване е одобрен проекта, а и в тях никъде не фигурира и сумата, с която общината трябва да участва в съфинансирането по програмата. „Аз напълно подкрепям като правилно решението на Лиляна Димова да не се съгласи общината да участва с поисканата сума в проекта, тъй като действително не беше представен нито един
истински
документ,
в който да са заложени тези пари” – солидарен е и кметът на Ясна поляна.
Така и не ни се отдаде да научим каква роля са изиграли в изразходването на еврофонда по яснополянския проект другите партньори по програмата. За фондация „Созопол” е ясно, кранчето, от което са текли парите, е било в нейни ръце. Фондацията е известна с амбициозните си проекти за запазване на културното наследство по българските земи, консервация, реставрация и експониране на паметници на културата.
Сред обектите, на които тя дава рамо, са "Южна крепостна стена и кула" в Созопол и средновековния манастирски комплекс на остров "Свети Иван" край Созопол, като взима участие и в проекти, реализирани в Мелник, Якоруда, крепостта Баба Вида и др. Делата на фондацията се радват на гръмки аплаузи от страна на обществото и медиите и дори нейни проекти кандидатстват за престижни награди. Проектът й ”Архитектурно - исторически комплекс ”Южна крепостна стена и кула - история, култура, туризъм” е избран Министерството на културата да представлява нашата страна в съревнованието за наградата на Европейския съюз за културно наследство за 2008 г. – “Европа Ностра” и се бори за наградата за най-добра практика в областта на туризма – “Туризъм за утре 2008” на Съвета за световни пътувания и туризъм.
След шумен скандал, разразил се в началото на тази година обаче, възникват и първите публични съмнения в почтеността на фондацията. Шефът на дирекция «Разширяване» на Еврокомисията Майкъл Лий даде като пример за нарушение на правилата и процедурите два проекта по ФАР, реализирани в Мелник почти по едно и също време и с почти едни и същи цели. Картинката е следната: На втория етаж в кметството на Мелник има туристически център, създаден по проект на община Сандански, който предоставя информация за природните и културни забележителности в района. На приземния етаж сдружение "Мелник 2005" създава друг център по проект, ръководен от споменатия вече бивш директор на фондация «Созопол» Митя Димитров, като самият проект, наречен "Богозиданият град - от разруха към извисяване. Създаване на европейски център за популяризиране на културното наследство", е разработен именно от созополската фондация и е на стойност 245 960 евро. Може би сами се досетихте, че е финансиран по програма ФАР, този път за Трансгранично сътрудничество между България и Гърция.
Асоциацията на младите бизнесмени от Одрин също здраво е
впила
пипала
в европейските програми. Освен в яснополянския проект, тя участва и в други такива, носещи впечатляващите заглавия като: “Турско-български център за развитие на туризма и културния обмен и “Програма за обучение на предприемачи и професионални кадри в сферата на туризма в трансграничния регион”. През миналата година, отново в партньорство с фондация «Созопол», се включва и в разработвания от Община Созопол проект по (познайте сами!) програма за трансгранично сътрудничество на ФАР. В случая целта на проекта е възстановяване на манастирския комплекс и изграждане на екопътеки (звучи познато, нали) и заслони за почивка и наблюдение на дивите зайци и прелетни птици на остров Св. Иван край Созопол.
Най-нелепото в случая с включването на турската асоциация в яснополянския проект, е това, че в цялата работа е замесено името на руския дворянин и създател на философско-религиозно учение на християнска основа Лев Толстой, за когото съм сигурна, че не е сред любимите персони на населението в южната ни съседка и се пита в задачката, какъв тогава е бил интересът им да участват в това начинание... Този риторичен въпрос може да се отнесе и към Фондация „Белица 2004“, чието участие в проекта също е привидно необяснимо. Но, като се има предвид, че благотворителите от градчето, станало известно с парка си за танцуващи мечки, са съучастници и в други съвместни проекти с фондация „Созопол“, тяхното включване в групичката на Шаро придобива ясни очертания.
Като цяло свършеното в Ясна поляна, което, както се вижда не струва нищо, но за него са «похарчени» европейските 100 000 евро, като резултат тотално компрометира идеята на програма ФАР за подпомагане рацвета на туризма в хубавия ни роден край.
