Газ, спирачка, смачкани ламарини... Добре дошли в Бургас!
Пътните артерии в града рано или късно се вливат в “преразпределителната гара”, точно до хотел “Мираж”. И единственото спасение на шофьорите е да са от страната на лентите, урегулирани със светофари
15 Август 2009, Събота
И още за вълчия капан, в който попадат непросветените шофьори, още на входа на града Най-обичам да ми е весело.. И животът ми да е наситен от емоции – за това и съвсем редовно преминавам през култовото кръгово движение до хотел “Мираж” в Бургас, познато още като “второто колело”.
Автор: Пролетина Николова
Първото е на входа на града до магазин “Метро”, чиято слава на препъни камък за шофьорите, автоматично се пренесе към второто колело. Мелачката му е желязна и няма шанс поне веднъж на седмица да не изпробваш каляването на духа и шаренията на българските “благословии”...
Потоците, вливащи се в класическото средновековно средство за инквизиция /най-вече на нервите/ идват от София, Слънчев бряг, трите весели комплекса - “Славейков”, “Зорница” и “Изгрев” и естествено, пътния трафик от Централната част на крайморския град. Колелото е един вид “гара преразпределителна” за колоните коли до всяка една точка на Бургас. За това никак не е чуден факта на неземната радост, обхванала бургазлии при решението на Общината най-накрая да урегулира проблема с изтеглянето на колите в посока Слънчев бряг и комплексите “Зорница” и “Изгрев”.
Прекрасни табели, видими отдалеч, опасаха пътните артерии, вливащи се във второто колело с предупреждението, че предимство имат навлезлите в кръговото движение. Общинското решение надълго и нашироко бе популяризирано в медиите и момент на съмнение не биваше да остава, че злощастите шофьори, влезли във “вълчия капан” между двете платна на “Стефан Стамболов” вече имат своя шанс за измъкване...
“Да, ама не!”, както казваше небезизвестния журналист Петко Бочаров... Въпреки табелите и решението на Община Бургас, нещастниците за които “вълчия капан” е хлопнал, си остават в него и път за излизане от него почти няма. Е, има, но ако някоя от колите, хвърчащи от центъра към “Славейков” прояви милост и спре за да им даде път. Не че има много желаещи! В резултат, на което се проточват дълги колони от изчакващи, които пък затлачват пътя на идващите от София и комплексите “Славейков”, “Зорница” и “Изгрев”.
Оттук пък движението от Централната част на града се блокира и върху цялата тази весела картинка бдят единствено светофарите, които не спират да отброяват с премигващите си очи : “червено, жълто, зелено” и обратно. Точно в светофарите или по-скоро в доизграждането на последната секция от тях се корени и решението на проблема със задръстванията на второто колело.
Липсващата последна секция би трябвало да се постави в края на пътния отрязък МБАЛ – “Макдрайв”, като по този начин се даде законно основание за преминаване на чакащите в самото колело автомобили да преминат в посока Слънчев бряг.
Спестяването на средства ли или просто недоглеждане на не една и две сменили се общински администрации, наложи проблема да се урегулира с поставянето на упоменатите вече указателни табели. А, че от тях няма голяма полза всеки от шофьорите ще ви каже на драго сърце – защото чакането в блокираните пътни артерии е не само изнервящо, но и поучително. Така се калява стоманата /пак иде реч за същите шофьорски нерви/. И май полза от цялата галимация имат само таксиметровите шофьори, които само от престой си правят чудесни печалби. Както и младите водачи, за които упражнението “съединител, първа, газ, спирачка, съединител, изключи от скорост, съединител, първа, газ, спирачка” се повтаря до изграждането на безпогрешни рефлекси или до поредните смачкани ламарини.
Подобни веселки катастрофи не са необичайно за територията на воторото колело явление, като най-чест е броя им в пътната отсечка “МБАЛ – “Макдрайв” и то с дейното участие на шофьорите, опитали се да излязат от “вълчия капан”. Съответно колите остават по местата си в очакване на заветния патрул на “Пътна полиция”, който да даде констативен протокол за намляните возила, а докато той успее да се придвижи до местопроизшествието пътното задръстване във всички посоки на колелото взема космически размери.
Още по-голяма и знаменателна става веселбата, когато на “второто колело” в района край “Макдрайв” между колите се опитват да се шмугнат пъргави пешеходци. То не е набиване на спирачки, псувни и ред “положителни емоции” и за двете страни / ако пешеходецът успее някак си да оцелее от сблъсъка с вечния си противник – автомобила/. Ако ли не / ударен е или недай си боже е поредната жертва в пътния трафик/ описания механизъм с “Пътна полиция”, допълнен с линейка с медицински екип се повтаря на 100 процента.
Но нека се върнем в началото на нашето пътешествие около “колелото на живота” край “Мираж” – помните ли, че ви казах: “най-обичам да ми е весело и животът ми да е изпълнени с емоции”. Подозирам, че това е валидно и за още много хора, отчитайки факта на огромните вълни изнервени шофьори, ежедневно подреждащи се в дълги колони от всички възможни страни на второто колело. А, може би освен почитатели на шарения живот и българските “благословии”, те просто нямат друг избор, тъй като пътните артерии в града рано или късно се вливат в “преразпределителната гара”, намираща се точно до хотел “Мираж”. И единственото им спасение е да са от страната на лентите, урегулирани със светофари. Влизането в “мъртвата зона” между “Мираж” и “Макдрайв” ги обрича на едно - шеметна надежда, някой от останалите водачи да намали скоростта и да им даде предимство, спазвайки табелите и предвиждайки момента, в който толерантността и жеста ще бъдат върнати обратно.
