Ах, Бургас, ах, морето!

Автор: Веселин Максимов

Не знам, защо трябваше през тази година песните да бъдат 15, вместо обикновените дванадесет. Аргументите на селекционната комисия бяха, че таз година много качество, много нещо. Веднага мога да изброя пет от конкурсните парчета, без които вечерта нямаше да изгуби и късче от шлагерната си идея.
1. „Море на спомена” - Сунай Чалъков. Моля да ми обясни някой от присъствалите, с какво тази песен се различаваше от някоя, написана и изпята, през 1984 година, например?
„Как ще те обичам?” на Антония Маркова. Дори и не смятам да ви занимавам с нея, та място във вестника да хабя.
„Сън”, в изпълнение на Искра Василева, в която най-интересното беше танцувалната двойка от балет „Дюн”.
2. Поп напънът на чалга иконата Джина Стоева „Жива съм”. Външният вид на Джина можеше да драсне клечката кибрит на цял полк настървени мотострелковаци от бившето поделение в Елхово, например. А вокалните й напъни да потопят в скръб цяла кохорта музикални педагози. Никой не е казал, че когато изпълняваш по-лека музика, трябва да изглеждаш като посърнала последователка от „Свидетелите на Йехова”, но все си мисля, че в израза ”конкурс за поп песен” ключовата дума е последнта.
3. А, дойдохме си на думата! Конкурс! За пореден път, отново с небивал ентусиазъм, тази година участва Боян Михайлов. За пореден път, отново с небивало тъпа песен, спечелила, обаче, поради кой знае каква причина, първо място от гласовете на публиката.
Че хората ръкопляскаха малко по-силно на неговото появяване и дематериализиране от сцената, е вярно. Така, обаче, се случваше с всяка песен, за която симпатягите-водещи Тони Димитрова и Асен Блатечки обявяваха, че е писана или изпълнявана от бургазлия. Очевидци споделиха, как при крайното сумиране на гласовете, членовете на журито с изумление гледали как безличното мънкане, озаглавено „До утре”, изведнъж започнало да се изкачва нагоре със светкавична бързина. Пикантна подробност е и слухът, дошъл от кухнята, за пореден телефонен мост,  за поредна година, между журито и майката на Боян Михайлов – известната бургаска певица, славеят от недалечното минало Ваня Костова.
Говори се, че тя си е позволила да крещи и иска сметка от членовете, защо отрочето й не е на по-високо място, кога ще стане това и изобщо, давайте си му наградата и да се свършват тез мъки вокални...
Разбира се, никой не може да каже дали това е точната истина, а чест прави на журито, че не е е поддало на натиск. (Тук да не пропусна добри думи и за общинската управа, която за втора поредна година, не позволи първите седем реда да бъдат плътно заети от администрацията, надошла с по девет покани във всяка ръка, за родата до осмо коляно, както в предишното управление)
За друго ми беше думата, обаче...
Дали не е време журито да се замисли за премахване на гласуването с СМС? Не са ли прекалено много вече, примерите за опошляване на тази, иначе демократична форма на мнение? Не се ли опорочиха с това гласуване с купени предварително карти, няколко конкурса, сред които и българския за Евровизия, преди няколко години, с група „Каффе” и през тази година, със страховития пискун Краси „Гласа” Аврамов?
Ако съществува дори и отсянка на съмнение, едва ли правят чест на Ваня Костова подобни гневни обаждания на журито или раздаване на карти, за пускане на СМС- и...
Иначе, останалото... в рамките на нормалното, смятам аз. Двете рокпредложения - на бургазлиите FOUR и софиянците БТР разбираемо не направиха впечатление на дошлите да гледат естрада (добре, де, „поп музика“) в Летния театър.
Стефан Диомов за пореден път показа, че в този вид музика, наистина може да прави каквото си иска, просто защото може. И децата от неговите „Петте сезона” заслужено спечелиха овациите и третото място в крайното класиране (представям си каква тежка мъка е било второто за родителката на Боян Михайлов).
Много приятно впечатление направиха трите ни задгранични сънароднички от „Бесараб проджект”, с екзотичния си акцент и усмихнатото поведение на сцената.
Камелия Воче показа защо е „Воче” (гласът), макар песента й силно да напомняше Камелия Тодорова отпреди двадесетина години (все пак авторите са написали и „Летят последните таксита” на Камелия).
„Когато мъжете плачат” на нашите съграждани Галя Ичеренска и Бончо Грозев доказа, че широката публика трудно преглъща джази повеи, пък наричала се тя „бургаска” и „отворена”
Васил Найденов и Силвия Кацарова доказаха, че и на 100 години да станат, когато са заедно, винаги ще вдигат на крака хората с по-обикновен музикален вкус.
Не съм съгласен с крайните критици на „Бургас и морето”. За този вид музика има почитатели, затова фестът не трябва да бъде зачеркван с лека ръка.
Съгласен съм с крайните критици на „Бургас и морето”. Че иска още промяна в много неща около него.
Но, на първо място нека организаторите видят сметката на гласуването с СМС- и. Че, иначе, догодина....повече предплатени карти, повече слава за определени хора. Както е и в диалектическия материализъм - количествените натрупвания, водят до  качествени изменения. Както се казваше в едно друго време на провеждане на „Бургас и морето”.
Хайде стига с това време, а?



В категории: Коментари