Изхвърляме старите къщи на боклука


Изхвърляме старите къщи на боклука
Снимка 1 - Снимки Митко Димитров и автора
10 Август 2009, Понеделник


Как 27 оцелели до днес сгради от Стария Бургас от паметници на културата се превърнаха в паметници на общинарската демагогия
Неуморимата разрушителна сила на времето унищожава безвъзвратно голяма част от историята на всеки град.


Автор: Диана Славчева

До наши дни достигат единици свидетелства за същуствувалата през вековете материална и духовна култура. Това е като биологичния естествен отбор – оцеляват само най-силните и най-приспособените. Това се отнася и до сградите в Бургас. Агресивните морски климатични условия не са оставили и спомен от първите паянтови дървени къщички, застроени на територията на Бургас Масивни постройки край невзрачните сокаци започват да се изграждат едва преди освобождението, но и от тях почти няма оцелели. Въпреки това в добро състояние до днес са запазени близо 300 сгради – самостоятелни и групови, обявени за паметници на културата. В целия свят към такива реликви се проявява особена грижа. У нас също има създадени редица закони, които да защитават тези уникални сгради. Затова появилото се наскоро съобщение, че 27 бургаски сгради са отпаднали от списъка на Националния институт за паметници на културата, резонно буди недоумение и предизвиква спонтанно повдигане на веждите. Причината за сътворяването на поредния парадокс с адрес Бургас, била, че, видите ли, списъкът с тези сгради не бил актуализират от 1979 г. и поради тази причина общината взела, че възложила на Националния институт за паметници на културата (НИПК) да вземе, че да го преразгледа. Къде обаче са гледали от държавната институция е друг въпрос. Оказва се, че дискриминираните от списъка декларирани паметници били по-скоро с местно значение и в ансамбли, пък не било зле груповите паметници да бъдат «по-прибрани и по-концентрирани», каквото и ще рече това. Връх на цинизма е обяснението, че от списъците са свалени такива стари къщи, които били в много лошо състояние, някои от които били паднали и самосрутени и нямали, представете си, «необходимите качества»! Чудя и и се мая, в коя точно от всичките изброени дотук категории попада сградата на турското консулство на бул. «Демокрация», например, която е един от въпросните обекти? След като разреши с парафа си да се строи върху руините на древна Аполония (виж бр. 10 на в. «Десант»), директорът на НИПК арх. Георги Угринов сега с лека ръка бастисва и тридесетина от оцелялите до днес образци на старата бургаска архитектура. Според главния архитект на Община Бургас арх. Веселина Илиева, цитирана от агенция «Фокус»: «Промяната е за добро и няма опасност градът да загуби част от очарованието си заради отпадането на някои от сградите като паметници на културата». Само че туристите, колкото и малко да са те, не идват, за да гледат модерните стъклени фасади на новопостроните в центъра билдинги, а искат да видят ансамблите от стари бургаски къщи. Нали искаме да развиваме културно-исторически туризъм все пак, както повеляват актуалните европейски практики и директиви. Но това, че лека полека напълно заличаваме приемствеността между старото минало и модерното настояще е последна грижа на властимащите, които смело гледат само в бъдещето. А в това бъдеще старите и новите собственици на извадените от прашасалите списъци сгради вече ще имат свободата да си правят ремонти на воля и да реконструират постройките както си искат. Да си дойдем на думата, значи. Тази практика не е нещо ново. Заради дефицита от терени в центъра на повечето големи градове у нас строителните предприемачи масово изкупуват старите сгради и оставят времето да «разчисти» терена. Така инвеститорите се отървават от всякакви пречки, които може да ограничат строителната им дейност. Самите собственици също предпочитат да се настанят в нова кооперация, вместо години наред да отделят финансови средства за поддръжка и ремонт на сградите – паметници на културата. Ето как частният интерес продължава да се налага над обществения. Въпреки желязната логика на икономическите интереси обаче, все пак в случая не става дума за унищожена градинка или детскта площадка, които лесно може да се възстановят на друго място, а за безвъзвратно заличаване на част от нашата история. Сериозните промени в архитектурния облик на Бургас от последното десетилетие след развихрилия се строителен бум и без това откраднаха достатъчно от уникалната атмосфера на стария град, от който и без това почти не е останало нищо, а сега вече е на път съвсем да се затрие. Така, както само фото вече съхранява спомена за Ефендиевата къща, след загубването й на статута на паметник на културата и както архитектурно-строителният паметник "Вятърна мелница" в Несебър бе погълнат от новопостроен хотелски комплекс, което необратимо компрометира неговата културно-историческа стойност.
Интересно, как с подобни безотговорни действия ще бъдат постигнати целите на общинската образователна програма за развитие на културно-историческото наследство, приета на заседание на общинския съвет в края на 2008 г., и гръмко титулувана: „Моят град в древността и сега”, чиито гръмко заявени приоритети са: „Създаване на условия за съхраняване, развитие и управление на културно-историческото наследство на територията на Община Бургас”. Очевидно е, че и тя ще потъне в аналите като поредния писмен паметник на общинарската демагогия.

Снимка 1: Жилищната сграда на ул. Кирил и Методий № 5 прилича на кичозна коледна елха - рекламни табели са скрили балконските балюстради, които на последния етаж пък липсват наполовината, а на втория са надградени... с дървено остъкляване. Допреди седмица тази постройка бе паметник на културата, а какви ли безобразия тепърва предстоят да й се случат, след като вече не е

Снимка 2:  В празното място между двете съседни кооперации, на мястото на павилиона е ул. Кирил и Методий № 7. Кое точно е отпадналият паметник на културата

Снимка 3:Този архитектурен бисер с на ул. Антим І № 34 също е изхвърлен от списъка с архитектурни паметници. Разбрахме, че собствениците все пак искат да запазят оригиналната фасада, но с разпределението отвътре вече няма кой да ги спре да правят каквото си искат

Снимка 4:Оказа се, че сградата на Турското консулство не притежава «необходимите качества», за да продължава да бъде паметник на културата

Снимка 5: Кооперацията в съседство с тази сграда на ул. "К. Фотинов" № 42  е строена през 1897 г. Може би и тази гони стотака, но вече няма кой да се грижи за старините й

Снимка 6: В поменика с извадените от списъка паметници на културата фигурира и жилищно-търговска сграда с адрес ул. "Първи май" № 35/ул. "Богориди" № 3. Първата сграда с четен номер на "Богориди" е с № 9, а на въпросния адрес по-скоро се намира Часовника. Каква ли далавера се прикрива зад ликвидирането на този мистичен архитектурен паметник


Снимка 2 Снимка 3 Снимка 4 Снимка 5 Снимка 6

В категории: Репортажи

5
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
5
fyrbwog
07.11.2011 09:36:12
0
0
x0Gqwj <a href="http://pciwvheduvuh.com/">pciwvheduvuh</a>
4
kpaphfgdnr
06.11.2011 13:32:19
0
0
4Fuekr , [url=http://epcyycqdwhbc.com/]epcyycqdwhbc[/url], [link=http://ygayrwnciybq.com/]ygayrwnciybq[/link], http://ecftvwmpmdlu.com/
3
myuiuess
05.11.2011 15:40:41
0
0
K91lFo <a href="http://ulbhbkxqshuj.com/">ulbhbkxqshuj</a>
2
Hayle
05.11.2011 09:54:49
0
0
There are no words to decsrbie how bodacious this is.
1
сиреков
18.08.2009 05:50:18
0
0
пак плач за съборетини. каква архетектурна стойност има в тези най-тривиални постройки? явно помияра недодялко йорданов се развихря подмолно. абе хората искат да живеят модерно, бе атакисти мухлясали!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки