Тройка антени облъчват от покрива на жилищна сграда в центъра на Бургас. По средата се вижда осигуряващият ги ел.трансформатор.
09 Август 2009, Неделя
Правилата за поставяне на клетките на мобилните оператори са подчинени на неписаните български закони Както е добре известно, здравето на бургазлии редовно се поставя на изпитание от промишлените предприятия, които тровят въздуха ни.
Автор: Лъчезар Лисицов
Решение на този проблем естествено няма, което е добър повод и за мобилните оператори да се възползват от криворазбраната ни толерантност. За целта те използват покривите на жилищните сгради, на които инсталираха огромен брой излъчватели. Оправдание, разбира се, има – антените са маломощни и са съобразени с нормите.
В началото и средата на юли бургаският кмет Димитър Николов успя да организира две замервания на излъчванията. Първото се проведе от лаборатория към Министерството на здравеопазването, а второто от учени на БАН. Медиите побързаха да отразят новината – не са констатирани излъчвания над допустимите норми.
Чудесно, обаче дали това е повод за успокоение? Защото:
Първо – измервания са извършени на 5-6 места. В същия момент радиоклетките в общината са няколко десетки пъти повече на брой. (Само на „Мобилтел“ са 60). Можем ли да сме сигурни, че навсякъде те са в нормите?
Второ – измерванията, поне тези на БАН, са направени на разстояние, по-голямо от 60 метра от излъчвателите. Какво става с по-близките дистанции, в които често попадат хора?
Трето - каква е гаранцията, че операторите не са били предупредени за мониторинга – практика, която ни е така добре известна?
Четвърто – клетките на операторите не са обезопасени, за тях няма дори предупредителна табела, камо ли ограждения, които да ограничават достъпа до опасните сектори на излъчване.
Пето – мобилните оператори искат разрешение от собствениците на съответния имот за поставянето на антените, но проблемът с вредното облъчване не засяга толкова тях, колкото живущите в съседните сгради, към които са насочени излъчвателите. Тях обаче никой не ги пита.
Шесто – операторите имат свободен достъп до антените и могат да променят техните работни параметри – посока и интензитет на излъчване; няма проблем да се инсталират и допълнителни мощности. Текущ контрол от страна на държавата обаче не е предвиден.
Нормативната уредба, която засяга проблема, се състои от Наредба № 9/1991 г. на Министерство на здравеопазването и Наредба №21/2007 г. на МРРБ. За съжаление двата документа не решават проблемите, свързани с постоянния контрол на излъчванията, с големия брой станции, нароили се в жилищните квартали и най-вече с контролните органи. Получи се това, което обикновено се случва у нас в подобни ситуации – мобилните оператори на практика бяха оставени да инсталират спорните съоръжения, а проблемите, произтичащи от това, следва да се решат в неизвестното бъдеще.
Според специална, 10-годишна програма, финансирана от ООН, радиоизлъчванията на мобилните оператори представляват реална опасност за здравето, като пораженията обикновено се проявяват не веднага, а след няколко години. Най-засегнати се оказват централната, както и периферната нервни системи на човешкия организъм.
Съоръженията явно са рискови, защото: 1. В никоя цивилизована държава не може да видите радиоклетки на всяка втора или трета сграда; 2. Антените са достатъчно мощни излъчватели и това е очевидно от техния размер, обикновено надминаващ човешки ръст, и от ел.трансформаторите, които ги придружават по покривите на сградите.
Решението, което важи в общия случай, е държавните институции да успеят да преодолеят Конституцията на неписаните български закони, която съдържа следните три основни члена: чл.1. Всичко е пари; чл. 2. С пари всичко се постига; чл. 3. За милиони няма закони.
Би било добре най-сетне това да се случи, защото все пак има и по-важни неща от парите и мобилните комуникации. Нали?
