Голямата въпа не поиска да разкрие тайните си

Новината е видяна 2945 пъти
» виж останалите снимки

Добавена на: 27.07.2009 18:40
Брой 14
Автор : Севдалина Пенева

17 юли, някъде следобед. Сборен пункт - "Чешченски поляни" - Снимки Митко Димитров

Спелеолози трябваше да картират най-голямата странджанска пещера, тя ги прогони с отровен газ
Най-голямата пещера в българската част на Странджа планина – Голямата въпа, се оказа и най-негостоприемна. В края на миналата седмица тя трябваше да бъде картирана, след близо 30 години, минали от първите експедиции за изследване на недрата й. Проучването, организирано от Дирекцията на природен парк „Странджа“ и пещерен клуб „НЕПИАСТ“-Бургас обаче не можа да се осъществи. Защото, както много често се случва в тази дупка, нивото на въглероден диоксид се оказа доста над допустимото.

Отровният газ, който в по-големи концентрации е смъртоносен, сложи край на експедицията още в самото й начало. Голямата въпа допусна спелеолозите само до предверието си. Екипът на вестник „Десант“ благоразумно предпочете да наблюдава събитията от дистанция.
Петък, 17 юли, ранния следобед. Край заслона „Чешменски поляни“ на 4 километра западно от разклона за Петрова нива, са паркирали няколко коли, има разпънати и седем палатки. На огнището вляво от навеса, в голяма тенджера къкри странджански боб. Още е рано за вечеря, затова членовете на експедицията подреждат багажа си.
Първото спускане в труднодостъпната пещера е предвидено за събота, на следващия ден. Председателят на бургаския пещерен клуб Георги Генов вече е огледал входа, за да се увери, че там няма нападали сухи клони и камъни, които да препречват пътя.
Край огъня тече импровизирана пресконференция, шефът на ДПП“Странджа“ Стефан Златаров разяснява на малцината журналисти, проявили интерес към събитието, за особеностите на дупките в Странджа.
мПовече от 10 години спелеоложките изследвания тук бяха прекъснати. Решихме да ги подновим точно с тази пещера, защото освен всичко друго, тя е и една от най-красивите в България. Освен това за нея има малко и противоречиви данни. Специално заради проекта подписахме договор с „НЕПИАСТ“, като част от финасирането поема паркът. Идеята е да се изготви карта – хоризонтален и вертикален план на пещерата, която ще документира каква е нейната реална големина и дълбочина. При картирането за първи път ще се работи с лазерна ролетка, която гарантира прецизността на картата. Генералната цел на експедицията е да събере информация, която да послужи като основа за обявяването на нова защитена територия, обхващаща множеството пещери в района на местността “Бъзът” в землището на Стоилово“, обяснява Златаров.
Любезно отклоняваме поканата на спелеолозите да останем и на следващия ден, след което се отправяме към Голямата въпа. За да видим поне малка част от нея, преди да е паднала нощта. Водач ни е Георги Генов, без него е почти невъзможно да я открием сами. Малко по-късно към групата ни се присъединява и Стоян Йорданов, младши специалист към парк „Странджа“.
„Навътре има около 5-6 метра сравнително равен терен, след това – една силно наклонена галерия от около 80 градуса. От там се влиза в голямата зала, която е близо 10-тина метра пълен отверс. Точно над нея има второ ниво, където се намира невероятно красиво пещерно езеро. Достъпа до него е труден, без екипировка и опитен пещерен спасител, изкачването е немислимо. В интернет пишеше, че Голямата въпа е дълбока около 20 м, преди няколко месеца се появи информация за 125 м, но в крайна сметка може да се окаже, че дъблочината й е доста повече. Една от идеите ни е да оцветим водата вътре и да проследим къде точно излиза. Досега това не е правено. Имаме предположение, че пещерните води избиват на Велека или на Младежка река. За целта сме купили една боя за лимонада, безвредна, зелена. Ще я хвърлим вътре, след което ще се пръснем по течението на двете реки. Това е и една от целите на експедицията“, казва Генов.
Мисията на Стоян Йорданов, който е експерт по фауната на Странджа е пък да демонстрира някои от методите за изследване на прилепи – определяне чрез улавяне с мрежи и разпознаване на видовете от ръка. С нас споделя една любопитна подробност – тук маркират малките бозайници не с пръстенчета на крачетата, а с обикновен лак за нокти.
Прилепите са защитен вид, вписани са в Червената световна книга. А Голямата въпа е едно от най-важните места в страната за изучаване на популацията им. В Европа има 35 вида прилепи, в България са 33, а само в Странджа до момента са открити 25. Общо в целия свят най-богатото семейство бозайници на земята наброява около 1000 вида. Между тях има плодоядни, насекомоядни и само три вида кръвопийци, които се намират единствено в Южна Америка, разказва Стоян.
Експедицията няма да приключи по този безславен начин, категорични са членовете й. Специалистите твърдо са решили да свършат работата си докрай, но ще изчакат седмица – две, за да се изчисти пещерата от отровния газ.

Заради фалстарта на експедицията и невъзможността да се снима в лоното на пещерата, вестник „Десант“ публикува снимка на Диан Динев, свалени от спелеоложки сайтове.