Миро също като Данчо Ментата отнесе едно яйце в гърба по време на дебата по Би тв, но не погрешка. Той е водач на пропорционалната листа на Лидер, но и мажоритарен кандидат. Познайте къде ще идат гласовете на Миро от мажоритарната листа – към Данчо, защо
03 Юли 2009, Петък
Очакваме, че спектакълът му с Кошлуков и Ковачки в циганската махала на Рудник ще се повтори и на 5 юли. От Бобов дол, през Гълъбово, та до бургаското село Рудник една коалиция набра такива гласове на евроизборите и показа на какво е готова на задаващия се вот в неделя, че чак шашна свикналите на всякакви изненади социолози. “Лидер” с “Новото време” се оказаха победители в региони, където все ДПС или Столетницата обираха каймака.
Автор: Пролетина Николова
Когато човек поразгледа ситуацията на място, нещата се изясняват – навсякъде, където Севлиевски и компания са във възход, живеят работници от фабриките на “дискретния” милионер Христо Ковачки – неформалният вожд на въпросната коалиция. В Бобов дол той има мини и ТЕЦ, в Гълъбово – завод “Брикел”, в Рудник пък е мината му “Черно море-2”. Изглежда сякаш тия работници са се наговорили да подкрепят шефа и партията му. Дали пък не са толкова доволни от условията на труд и така благодарни, че бачкат точно за Ковачки, та от сърце са пуснали бюлетина за довереника му Севлиевски?
Бели маратонки Миньорите от Рудник са основно роми и живеят в циганската махала. На парламентарните избори преди четири години гласуваха по команда за ДПС, а партията на Доган им се отблагодари с маратонки. Раздаваха им ги направо пред училището в махалата “Д-р Петър Берон”, даже не се криеха. Един бял пикап кръжеше край школото, а циганите първо отиваха да гласуват, а после се нареждаха на опашка с лична карта за да си получат заработеното. Сетне се хвалеха на всеки, когото срещнат, че си имат бели маратонки. По онова време обаче у Ковачки още не се бяха появили политически мераци. На 7 юни тази година картината пред училището беше различна. Пикап липсваше, както и емисари на ДПС, които да раздават подаръци. Из двора на школото кръжеше 50-годишният мургав тартор Михаил Тодоров, който съвсем явно даваше да се разбере, че командва парада. Той дежуреше на входа му, дебнеше кой идва, накъде отива, проследяваше го навсякъде и го оставяше на мира чак, когато напусне училището. Гласуващите роми първо минаваха покрай него, като на някакво одобрение, и едва тогава се отправяха към секцията да пускат бюлетина. Всичко това се случи пред погледа на няколко журналисти. Тодоров обясни, че е застъпник на партия “Лидер” с Новото време. Иначе бил миньор и се познавал отлично с целия квартал. А няколкото насядали в двора на школото цигани сами се издадоха каква е работата. Докато репортерите се опитваха да разберат как точно действа схемата на Тодоров, те започнаха да се провикват:
Само “Лидер”! После обясниха, че цялата махала този път гласувала за Севлиевски и Ковачки, “за да има работа”. Сякаш, ако не гласуват точно за Севлиевски, работата ще избяга. Ден след изборите се разбра и каква точно е работата – Тодоров бе арестуван за търговия с гласове, а срещу шефа на мина “Черно море” Ангел Ангелов бе повдигнато обвинение за престъпление срещу политическите права на гражданите. Оказа се, че директорът е притискал работниците със заплахи, че ако в секцията в училището няма необходимият брой бюлетини за “Лидер” (разбирай 70% от подадените), всички ще бъдат уволнени. А Тодоров пък бил нает от ръководството да раздава пари на останалите цигани от махалата, които не работят в мината, за да гласуват също за партията на Севлиевски. Само че делото срещу Ангелов бе веднага спряно, понеже той е кандидат за депутат и се ползва с имунитет. Покрай него, бяха отменени мерките и срещу Тодоров. Поради тази причина, имаме всички основания да очакваме, че спектакълът на Севлиевски, Кошлуков и Ковачки в циганската махала на Рудник ще се повтори и на 5 юли. Това, разбира се, не попречи на самите Кошлуков и Севлиевски, като същи непорочни сълзици, най-нахално да обвинят прокуратурата в най-различни грехове.
Но докато Бургаската районна прокуратура доказа, че си е на мястото и може да върши работа, то тази в Дупница не си мръдна пръста дори да разследва хилядите сигнали за подобен корпоративен натиск над работниците на Ковачки в близкото градче Бобов дол. Впрочем, прокурорите в Дупница са известни от години, че не се трогват лесно от хорски проблеми. И няма как да е иначе в града на братя Галеви.
В самият Бобов дол, за разлика от Бургас и региона, почти 80% от населението работи при Ковачки. Затова не е чудно, че малцина са куражлиите, готови да разкажат как Севлиевски и компания правят избори там. Впрочем, единствения, който открито е готов да разкрива схемата на натиск, е местния координатор на “Атака” Стоичко Стоянов, който е кандидат за депутат в пропорционалната листа на партията. Стоянов има много приятели сред работниците, които са му доверили в подробности какво се е случвало. Той разказва, че седмици наред, преди евроизборите, всички миньори от близките рудници на Ковачки и работниците от неговия ТЕЦ “Бобов дол” са били привиквани при началник-смените си на инструктаж. Ама не за безопасност на труда, а за правилно гласуване. Всеки миньор е трябвало да попълни в предварително изготвен списък своето ЕГН, номер на секцията, в която гласува и колко роднини е длъжен да вербува за Севлиевски и компания. Накрая е трябвало и да се подпише, че е предупреден. А предупреждението е било, че ако в неговата секция няма определения от ръководството брой бюлетини за “Лидер”, ще бъде чисто и просто уволнен. Броят гласове е бил изчисляван като сбор от живеещите в обхвата на секцията миньори плюс по един или двама техни роднини. Също така имало указание нощната и втората смяна миньори да гласуват до 10 часа. А тези от първа смяна – между 2 и 4 следобед. Към служителите в топлоцентралата на Ковачки отношението било по-меко. Те не били заплашвани директно с уволнение, а с лишаване от т.нар. втори плик, ако не гласуват правилно. Това са безотчетните пари, възлизащи на по 400 лева, които раздават в ТЕЦ-а като допълнение към официално обявяваната заплата от 350 лв.
Стоянов разказва, че за секция 1, която е в центъра на Бобов дол, и в която живеят 120 миньори, била спусната бройка от 150 бюлетини за Севлиевски и компания. Като преброили гласовете в края на изборния ден, се оказало, че бюлетините за “Лидер” са даже 190, което си е направо преизпълнен план. Същото се повторило и в останалите секции. Указания имало и за работниците от селата. Например в гр. Бобошево трябвало да има поне 15 бюлетини за Севлиевски, колкото работника от ТЕЦ-а живеят там. Въпреки този натиск, изнудвания и заплахи към работниците, за да е сигурен крайния успешен изборен резултат, били назначени и съгледвачи. По трима човека трябвало да дежурят пред всяка секция, за да следят дали миньорите спазват указаните часове за гласуване. Стоянов разкри, че като член на секционна комисия самият той се опитал няколко пъти да изгони тези съгледвачи, които работниците наричали по между си десятници, но те пак се връщали. “Като ги питах какво правят тука, те ми отговарят, че имали среща. И така стояха с часове пред секцията да всяват страх у работниците”, разказа координаторът на “Атака”.
За предстоящите избори като нищо планът за Бобов дол може да е и повишен, тй като мажоритарен кандидат за народен представител там е най-личен демократ – Никифор Вангелов, зетят на Ковачки.
Севлиевски, уви, няма как да разчита на подобен завишен план за Бургас, където е мажоритарен и пропорционален кандидат, тъй като “Лидер” достигна лимита си за натиск и сплашване на работници още на евровота. Циганите в ромската махала на “Рудник” не могат да се утроят, а сал едни служители в ТЕЦ-а край Бургас не стигат. Няма да стигнат и продавачките от магазин „Европа“. Но пък знае ли човек какви чудеса могат да се получат, ако едни пари се раздадат по други знайни и незнайни ромски махали и селца в региона. В края на краищата е полезно за демокрацията точно човек като Мирослав Севлиевски да стане депутат. Иначе кой друг, ако не той, ще е готов по всяко време, даже и в 12 без пет, да стане министър.
