Оператор? Не, журналист

Автор: Антон Михайлов

Светльо се пръква като изтърсака в семейство Стойнови, в края на август 1978 година, в панелния бургаски оазис „Славейков”. Като мъничък е бузесто, дебело и кротко хлапе, което избягва по всякакъв начин конфронтациите с местните тарикати.
По-големите кака и батко го посрещат от училище, за да не яде поредната доза пердах. И така до първи клас, когато веднъж се връща разплакан и с изумление научава от семейството, че му е позволено да удря и той. На следващия ден Светльо изчаква побойниците след училище...и никога повече, никой не си позволява да му посегне...
В Химическия техникум е любимец на учителите. Повечето от тях имат твърда уговорка с него „само стой в час и ще ти пиша петица”. За отлична оценка, обаче, трябва да стане и да говори пред черната дъска. Четирите години в средното училище са веселба, бъдещият топоператор завършва „КИП и автоматика”, за негов късмет химия се учи само през първи курс, а електрониката и електротехниката са му любими и забавни.
По интересен начин става запознанството на Светослав със заместник-директорката на техникума. Групичка „активисти” надъхва целия курс да избяга от час. Всички се навиват и духват, но после агитационното ядро се връща в клас. Нашият човек се ядосва много и организира уестърн в бургаски условия. Изчаква предателите и точно пред входната училищна врата почва да ги шамари, без да му пука, че са осем души, а той е сам. Намесата на шефката е точно навреме, преди бузите им съвсем да посинеят от плесници. И тогава му се разминава, тъй като „шефката беше готина жена”.
Родната казарма, школа за мъжество, Светльо определя с една дума – „песен”. След първата седмица става писар на ротния, три месеца в школата във Варна и след това на медицинския катер в базата в Созопол като радиометрист. И задължителните, за всеки мъж на място, казармени изпълнения с пиене и криене от дежурния.
Яките мускули, които веднага правят впечатление, Светослав е тренирал доста години, започвайки с плуване. Всъщност, в зала за пръв път го води татко Георги, но треньорите хладно отрязват малкия с аргумента, че е „твърде едричък за акробат”. Решението е да е в основата на пирамидата, но това не се харесва никак на родителя. След няколко години в басейна, юношата запалва по футбола тогавашният треньор в „Нефтохимик” Хеми Леви, който живее в техния вход на блока. След две години на игрището, Светльо се запалва по фитнеса и започва усилено да вдига щанги. Увлечение, което остава и до днес. И му личи.
След казармата, уволненият младеж с диплом от Химическия техникум не си намира работа в Нефтохима, а започва като шофьор на тогавашния шеф на „Пиргосплод”. Средата на 90- те години на миналия век е и това си е съвсем престижна работа. Техничарят, обаче, надделял у него и приятели му помогнали да започне като оператор в местната телевизия Канал 0. Първият път, когато отишъл на репортаж, новоизпеченият телевизионер забравил как се включва камерата и се наложило да пита репортерката с него как става тази работа.
Всичко се обърнало една нервна вечер, обаче...
Както казахме, средата на 90- те е време мутренско и размирно. Една вечер пред тогавашната дискотека „Космополитън”, в Профсъюзния дом, местни бабаити се стрелят с автоматично оръжие. Всички бургаски медии се изсипват в центъра, за да отразят скандалния случай. Младият оператор Стойнов е изпратен на престрелката, а той взима баща си за кураж. Мястото е отцепено, полицаите са повече от зяпачите, абсурдно е да се заснеме каквото и да било. Той се връща в телевизията, където шефът му стрива килограм сол на главата, защото не е свършил никаква работа. Много обиден, че баща му чува ругатните, Светослав го оставя в къщи и се връща на мястото на стрелбата. Качва се върху съседния блок, снима и през тераси на частни апартаменти в него, влиза в Операта, прави кадри през огледални стъкла. Заснетият материал хвърля в еуфория шефа, колегите преглъщат завистливо. Родила се е звезда. И камерата се завърта...
След известно време в медията пристига бунтарят Валентин Касабов с предаването си „Паралакс”. Двамата се надушват от самото начало и стават неразбиваем тандем. Касабов твърди, че Светльо има „нюх на журналист, нещо, което е изключително важно за оператор в разследващо предаване.” А той обяснява, че по време на снимки, с Вальо не разговарят изобщо. Поглед и понякога само мръдване на веждата или леко кимане са достатъчни, за да се разберат. Хилядите часове снимки, хилядите километри по страната и цяла Европа ги свързват още повече.
2004 година е преломна за Светослав Стойнов. Останал без работа, заради повторното и окончателно затваряне на телевизия „Рент”, той решава да си търси късмета навън. Всички документи са подготвени, в паспорта лежи ценната Шенгенска виза, въпрос на дни е да тръгне към границата. Точно в този момент, в Пловдив, апаши ограбват колата му, с целия багаж в нея изчезват и документите. Бесен на съдбата, Светослав решава, че ще напусне България с цената на всичко. На настоятелните майчини и бащини молби отговаря, че може да остане в Родината само, ако си намери стабилна и интересна работа. В този момент, като “dеus ex machinа” („богът от машината”, любим начин за благоприятна развръзка в древногръцките драми) се намесва случая - СКАТ телевизия търси оператори. Тук съвместната работа с Касабов в „Паралакс” продължава, а екипът се развихря както си знае.
От десетките напрегнати моменти, Светослав Стойнов помни най-ярко няколко. В Община Баните, Смолянско отиват да правят репортаж за връх „Свобода”, преименуван самоволно от  местни дерибеи на „Енихан баба”. Времето е предизборно, кметът от ДПС е на обиколка из околните села. Когато, все пак, стигат до него, върху двамата се нахвърлят десетина мъже с телосложение на канари. Касабов е отделен настрани, върху Стойнов и камерата му е захлупено черно яке и е повлечен в друга посока. „Важното е да не загубиш самообладание и да не се уплашиш”, спокойно заключава Светльо. Именно заради това спокойствие и трезва преценка, собственикът на СКАТ Валери Симеонов има безрезервна вяра в него. А в онзи случай на Енихан баба, все пак, никой не пострадал...
Истински трилър тандемът на „Паралакс” спретва в Берлин, по повод предаването за българката Мартина Балева, измислила скудоумното твърдение, че Баташкото клане, всъщност, не се е състояло и това е историческа лъжа.
Когато пристигат и започват да питат  за нея, „изследователката на историята” се покрива дълбоко, самата университетска управа я крие като партизанин. Двамата стигат до „научния й ръководител” Улф Блумбауер, който, почервенял от бяс, пръска слюнки по тях, наричайки ги „глюпаци”. Пристигналата полиция учтиво ги помолва да напуснат университета. Твърдо решени да стигнат до края, Стойнов и Касабов се връщат отново на следващия ден.
Новата порция истерия от професора пак води до пристигане на полицаите, но българите ги финтират ловко и изчезват с такси, преди да бъдат арестувани по молба на побеснелия шваба.
Един от най-приятните моменти за Светльо са снимките на кратко събиране на легендарната рокгрупа Юрая Хийп за среща с феновете и специален концерт в Испания. (Докато правим това интервю, той дава указания на колегите, които събират техниката „за снимките на Джон в Смолян.” Вокалът на „Юрая” Джон Лоутън снима в СКАТ ТВ поредица за България, ако не знаете).
Светослав твърди, че получава огромна подкрепа от семейството и приятелката си Тони, с която отдавна са заедно и се обичат много. До ден днешен, обаче, когато тръгва с камера на рамо да снима „Паралакс”, близките му изтръпват, понеже знаят, че напрежението винаги съпътства това предаване. А девизът е „Ако има екшън, има предаване”.
Освен разследващите рубрики, той снима и много клипове, където също се случват странни и абсурдни неща. Веднъж отишли за няколко дни в Родопите, но се наложило да останат три седмици, понеже паднал сняг, колкото човешки бой.
Там, в красотите български, Светослав Стойнов обича след снимки да разпуска на маса с колеги, с хубава българска ракия и манджи от същия регион. Тогава, изцедени от дългия работен ден, от съмнало до тъмно,  освобождават напрежението, пеят народни песнин, а той свири на гайда. „Много съм добър на гайда”, се смее операторът и допълва, че всички, които са чували неговите изпълнения, се кълнат, че звучи „като малко болно мече”.


В категории: Отблизо