Растението помага за профилактика на атеросклерозата, за понижаване на холестерола и за решаването на още куп здравословни неволи
Наскоро една лекарка ми изписа някакви билкови таблетки, съдържащи сух екстракт от артишок, обяснявайки ми с ентусиазъм колко полезно било това грудково растение. Наложи се на свой ред аз да й обясня, че артишокът няма нищо общо с грудките, което много я изненада.
Може би и за повечето читатели това растение е напълно неизвестно, макар че в последните години започна да се появява все по-често по рафтовете на големите хипермаркети.
Артишокът (някъде се среща и като ангинари) е многогодишно растение от семейство сложноцветни, което е разпространено из цялото Средиземноморие. То е много близък родственик на магарешкия бодил. Още през ІV в. пр. Хр. артишокът е бил известен като ценно лекарствено средство и хранителен продукт и е бил култивиран в Египет, Древна Гърция и Рим. Растението има дълъг корен, който не измръзва през зимата. Стъблото му достига височина 1,5 – 2 м, като връхните му разклонения се увенчават с кръгли съцветия-кошнички. Цъфти през юли-август.
За храна се използват месестата чашка в основата на неразцъфналите цветни пъпки. „Зеленчукът – цвете” съдържа соли на калия и натрия, както и много биологично активни вещества, флавоноиди, различни киселини, бета-каротин, гликозиди, инулин, рибофлавин, витамин B6, цинк, магнезий и пр., затова е много полезен за регулиране работата на сърдечно-съдовата система, за подобряване на храносмилането, при жлъчни и чернодробни болести, за възстановяване след умора, за пречистване на организма, за облекчаване болките от ревматизъм, за профилактика на атеросклерозата, за понижаване на холестерола, за регулиране функцията на щитовидната жлеза и пр. Има силно изразено антиоксидантно действие.
Артишокът е топлолюбиво растение и обича мекия климат. През пролетта от корена се появява разкошна кичеста розетка от сребристозелени бархетни листа. От центъра на розетката израства разклоненото цветоносно стъбло. От едно такова храстче за един сезон може да се съберат до десетина големи „плода”, затова обикновено градинарите, които го отглеждат, засяват само по няколко корена от това растение. Може да се използва и като декоративно растение.
Размножава се чрез семена и вегетативно чрез коренови издънки. За производство на разсад, семената се засяват в края на февруари, като предварително се стратифицират между две влажни салфетки в продължение на 25-30 дена при температура около 2°С. Поникват след 10-12 дена, ако се поддържа температура над 20°С. Когато се покаже първият лист, температурата трябва да се намали до 12-14 градуса и растенията да се пикират. Разсадът се засажда на постоянно място, след като премине опасността от замръзи. Схема на засаждане е 70 х 70 см.
Съцветията са готови за прибиране, когато чашките на цветните пъпки започнат да се разтварят. Те се отрязват заедно с част от стъблената дръжка с дължина до 15 см. Може да се съхранява около месец при температура 0-1 °С.
