Любов необяснима...


Любов необяснима...
Изглед към нефтената рафинерия „Лукойл Нефтохим“, екоинспекцията ни убеждава, че дишаме чист въздух в Бургас - Снимка Мирослав Златев
29 Май 2009, Петък


И 10 причини, поради които аз, американското мекере, съм тук
Участвам в няколко Интернет форума. В един написах, че в момента България изобщо не ми харесва. Обявих, че смятам правителството за скапано и се срамувам да обяснявам по Скайп на приятели от чужбина „щом не ми харесва, защо още живея тук”.
Десетки форумни патриоти моментално ме изядоха жив. Препоръчаха ми най-горещо да се изнеса в Албания. Един ме нарече „американско мекере”.
Доста потресен от директната стилистика на речта, си купих Българска ракия, седнах и се замислих...В Българското си жилище под наем, в Бургас. На брега на България. Където живея от 40 години...
Пих Българска течност, мезих с Български домати (не се намират лесно, ей!) и стигнах до важни изводи:


Автор: Веселин Максимов

1.Аз съм наистина урбанизирано (американско) мекере. Живея в града, с огромно удоволствие му дишам пушеците, сутрин на път за работа,  разритвам боклуците, които истински патриоти са нахвърляли по улиците и не се оплаквам.
2.Аз съм страхотен патриот. Откак се уволних, работя само в България. Работейки, плащам данъци. С тях помагам на правителството за безумните му експерименти. Туй образование, туй, култура, туй здравеопазване, вътрешна, външна политика...помагам...
3.Аз нямам нищо против свежи момчета, с бозави физиономии, с бели ризки и спретнати черни ранички, да обикалят по къщите и да питат децата, които са им отворили „Искате лии да знайетее за Свидетелитее на Йеховаа?” Не, нищо против нямам. Ако имах, щях да живея в чужбина, при приятел, който ми сподели „Тез, братле, ги гоня от прага още, с бухалката!”
4.Аз обичам покойния си баща, който през 1990 година твърдо отказа да ми даде пари, за да отида в чужбинско. Обичам и неговия аргумент „Тогава, кой ще остане в България? Да я затворим ли?” (Кратко отклонение – човекът беше овършал на камион цяла Европа, Русия и Близкия Изток, ама реши да остане. Със семейството. Тук.)
5.Аз обичам много и пияни полицаи, които са присъствали на убийство на пъпа на Бургас и после са избягали срамно и унизително. А след това са взели дългосрочен болничен. Обожавам ги, просто. На тях се крепи моята вяра, че някога, когато се прибирам посред малките часове никой дрогиран няма да ме намушка с нож. И да прекъсне жалкия ми живот (на американско мекере).
6.Аз уважавам безкрайно много Българското правителство. То, макар и да знае, че изходът от Моя град за Южното Черноморие се нарича „пътят-убиец”, реши, че няма пари да започне строеж на ново съоръжение. Крайно пристрастен съм към кабинета и заради социалния министър. Тя води на море баба и дядо. През ноември, ама ги води! По своя аутфит („горни дрехи”, за нейните фенове) и леко дрезгав глас, тя е съвсем солидарна с пенсионерите.
7.Аз съм един обичливец, изобщо. Мра от радост, когато научавам, че Бургас (брега на България, Европа, нали се уговорихме) ще остане около две седмици без топла вода, заради неотложни ремонти, предизвикани от газовата криза през зимата. Все пак, баба ми не се е къпала с топла вода, я!
8.Аз харесвам много FUCK-та, че когато виждам зазидана обществена чешма (справка – Военна болница) не мога да пия вода от нея, защото наблизо има поне 5-6 заведения, които я предлагат бутилирана. Обичам и, когато пия вода в Центъра на Бургас, сополиви несретничета, зорко наблюдавани от стокилограмови, мургави и мрачни ментори, ми пропискват „Дайте, дайте за бедните”.
9.Аз обожавам политици-интелигенти, с един пръст чело, които дълбокомислено се мъчат на благотворителни въпроси „Откъде идват прабългарите?” Защото играят благотворително за деца с умствени увреждания. Толкова ми става мило! И предизборно. Примирам от радост!
10.Аз обичам всички Истински Патриоти, които ме наплюха в Интернет форума. Те, явно са прозрели, че съм истинско „американско мекере.” Живея по американски, по американски винаги мога да задавам въпроси по Интернет на президента на Моята България.
Ето причините, поради които аз, американското мекере, съм тук. Прекрасно е, наистина!
Обичам България. Но, явно, нашата любов е несподелена.
Нищо, де. Свикнал съм.


В категории: Коментари

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки