Той е начело на България цели 45 години – 28 от тях води

Само на сто метра от историческия хълм Царевец, в непосредствена близост до катедралата „Рождество пр. Богородица“ във Велико Търново се намира ателието на иконописеца Стоян Недев. Всеки ден покрай него преминава огромен поток от туристи, но малцина от тях се спират пред вратата му. На пръв поглед тази част от сградата е необитаема. Подвежда почти нереалната картина – десетки гълъби са накацали плътно по металната решетка и сякаш пазят входа от натрапници. Ако човек все пак се престраши и погледне през прозореца, ще остане силно изненадан.

Сумрачното помещение е отрупано с икони, кръстове и снимки,

Някога, преди около 25 века, недалеч от сегашния град Стрелча се е намирало оживено средище на тракийското племе беси. По това време различните тракийски племена са били обединени в Одриско царство, което е обхващало доста голяма територия – между река Струма (която някога се е наричала Стримон) на запад, Черно море на изток, на юг – егейското крайбрежие и на север Дунав (тогава – Истрос). За бесите се знае, че основният им град е бил Бесапара, върху който е сегашното пазарджишко село Динитево и че са били пазители на Светилището на Дионис – храм, който не е намерен, но има различни догадки къде може да се е намирал – от планината Родопи до

Преди 50 години: Лошото обслужване в заведенията за обществено хранене е запазен нашенски патент, упорито надживяващ времето и преодоляващ пространствата на родината. В това се убеждаваме, разлиствайки старите броеве на в. „Труд” отпреди половин век. В дописка от Калофер, публикувана на 13 юли 1960 г., четем:

„На обед в единствения ресторант се сервира сух фасул и други две готвени, а вечер само пържени кюфтета. От месец насам вместо хляб се поднасят кифли. Често обаче и те липсват. Готвачът и неговият помощник често идват пияни на работа. Държанието на често сменяваните сервитьори към

В спомените на дядо ми Димитър Шопов за войните през 1912 – 1918 г. значително място заемаше атаката на Баташката рота от “Железния” 27-ми Чепински полк срещу село Барутин. По време на Балканската война то се намира в пределите на Турция и е печално известно с това, че от него е палачът на Батак - Ахмед Барутанлията, водачът на башибозука, подложил на сеч селището. Командирът на полка, в който е служил дядо ми, освен талантлив военен, се оказва изключителен психолог – дава правото на батачани да щурмуват селото. Те правят това с такъв устрем, че просто задължават и другите роти впоследствие да действуват като тях. Най-после, след 36 години, невинните жертви на Батак са отмъстени от техните потомци.

Но да се върнем на клането в Батак. Да, то е извършено от башибозук (сбирщина от помаци, черкези, цигани и т.н.), използвайки в случая и коварство.

Преди 50 години:

Парадоксите в областта на промишленото производство, икономиката и услугите винаги са фокусирали вниманието на журналистите. Те, за съжаление, не са плод само на днешното ни объркано съвремие, в което първо безумно проведената приватизация, а сега и зловещата криза провокират абсурдни ситуации в държавата. Четейки в. „Труд“ от началото на юли преди половин век попадаме на прелюбопитен диалог, който се води в двора на Машиностроителния завод „В. Коняров“ във Варна. В неговия двор са наредени нагъсто големи сложни машини, които „сякаш за наказание стоят на дъжда“. Тук цитираме разговорът, който провеждат втрещените от гледката вестникари със служители и ръководители в предприятието:

След разпадането на Източната римска империя, известна още като Византия, и образуването на поредната българска държава от великия хан Аспарух, в нейните земи остават развалините на някогашната дунавска крепост „Сексагинта Приста“ (Пристанище на шестдесетте кораба). В течение на столетията тук изрества днешният град Русе. За произхода на неговото име съществуват няколко теории, между които и наивната версия, че то й е наречен на някаква си баба Руса.Истината обаче е, че през І в. в крепостта е разположен руския гарнизон на княз Светослав и околното население спонтанно започва да я нарича Русси. Но идва 1388 г. и Али паша завладява това укрепление.

Основен елемент от завоевателната и асимилационна

Преди

50 години

На фона на днешната икономическа обстановка в страната и десетките ликвидирани или едвам кретащи промишлени предприятия, някак невероятно звучат за ухото на съвременниците ни отчетите за осъществявания само преди половин век износ на произведени в родината ни стоки:

„Само за първите пет месеца от тази година от предприятията в Ловешки окръг бяха изпратели за

Наричат Странджа магическа планина. Поради местоположението си в най-югоизточния край на родината ни, тя и до днес остава непозната и мистична за повечето българи от вътрешността на страната. Според учените, през последния ледников период преди 10 000 години Странджа е останала необледенена и това дава основание на някои да я наричат „Ноевият ковчег на Европа”. В нея действително са намерили убежище множество животински видове и се е запазила цяла палитра от рядка екзотична растителност. Древните й пазви днес кътат неподозирано красиви кътчета, които изненадват посетителя със своята неповторимост и уникалност.

Пътувайки към границата ни с Турция

Преди

50 години

Неведнъж сме давали примери как във време оно нашите сънародници са вършели безвъзмездно добрини. Така и преди половин век в. „Труд” в броя си от 22 юни дава гласност на един такъв светъл пример:

„Пенсионери от кв. „Благой Тураманов” в Асеновград построиха с доброволен труд чешма, която се намира на един километър югозападно от гарата. Те направиха и път до нея. Чешмата е прекарана под едно вековно

Интересът на французите към Бургас и големия Бургаски залив датират още от първата половина на ХVІІІ век. Географът Жан Белен е един от първите, който забелязва преимуществата на неговото разположение още през 1737 г. През втората половина на века подробно за пристанищния град пише френският консул в Смирна – роденият в Марсилия Шарл дьо Пейсонел (1727-1790) и след него името „Бургас” влиза в десетки географски справочници, издавани на световния по онова време френски език. Преимуществата и недостатъците при приставане на кораби на мястото на старото пристанище най-подробно са фиксирани върху картата на Жак-Виктор Едуард Тетбу де Марини